Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Синдромът на поликистозните яйчници е често срещано заболяване

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че през 2012 година 116 милиона жени (3,4%) в света са страдали от синдрома на поликистозните яйчници или СПКЯ (PCOS, Polycystic ovary syndrome). В световен мащаб оценките на разпространението на СПКЯ са силно променливи, вариращи от 2,2% до 26%. [ref. 1] Смята се, че само в САЩ между 5% и 10% от жените в репродуктивна възраст имат този проблем. [ref. 2]

Жените с поликистозни яйчници имат хормонален дисбаланс и проблеми с метаболизма, които могат да повлияят на здравето им. Състоянието е често срещано сред жените в репродуктивна възраст и може да включва симптоми като нередовен менструален цикъл, акне, изтъняване на косата и наддаване на тегло.

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници

Синдромът на поликистозните яйчници е често срещан здравословен проблем, причинен от дисбаланс на репродуктивните хормони. Хормоналният дисбаланс създава проблеми в правилното функциониране на яйчниците. Именно от тях всеки месец по време на овулацията се отделя яйцеклетката при нормален менструален цикъл. При СПКЯ яйцеклетката може да не се развие както трябва или пък да не се освободи по време на овулация.

Синдромът на поликистозните яйчници може да причини пропускане или нередовна менструация, което може да доведе до:

  • Безплодие (невъзможност за забременяване) - СПКЯ е една от най-честите причини за безплодие при жените, но с правилна медицинска намеса, жената все пак може да забременее - понякога дори без намеса.
  • Развитие на кисти (малки пълни с течност торбички) в яйчниците.

Обикновено жената разбира, че страда от синдрома, когато посети гинеколога си след безуспешни опити за забременяване. На по-голям риск от СПКЯ са изложени жените със затлъстяване, както и тези, които имат майка, сестра или леля със същото състояние - генетичният фактор е значим.

Поликистозните яйчници са свързани със затлъстяването при жените

Как се образуват кистите? Фоликулите растат и натрупват течност, но яйцеклетките не се освобождават. Не се наблюдава овулация и фоликулите могат да се превърнат в кисти. Ако това се случи, тялото може да не успее да синтезира хормона прогестерон, който е необходим за поддържане на редовен цикъл, както и за задържане на бременността.

Освен това, жените със СПКЯ произвеждат излишък от женския полов хормон естроген. Въпреки че това не допринася за наблюдаваните симптоми, в дългосрочен план това може да се окаже основен рисков фактор за развитие на рак на матката. [ref. 4]

Някои от симптомите на синдрома на поликистозните яйчници включват:

  • Нередовен менструален цикъл. Жените със синдрома може да пропускат менструацията си спорадично или да имат по-малко на брой менструални цикли (по-малко от осем на година). Или пък менструацията може да настъпва на всеки 21 дни или по-често. При някои жени със СПКЯ менструацията напълно спира.
  • Прекалено окосмение по лицето, брадичката или мъжки тип окосмяване. Това се нарича „хирзутизъм“. Хирзутизмът засяга до 70% от жените с поликистозни яйчници.
  • Акне по лицето, гърдите и горната част на гърба.
  • Изтъняване на косата или косопад; плешивост от мъжки тип.
  • Наддаване на тегло или затруднено отслабване.
  • Потъмняване на кожата, особено по гънките на шията, в слабините и под гърдите.
  • Кожни образувания, подобни на брадавички. Те са меки, с цвета на кожата и се появяват в областта на подмишниците или шията.

Точната причина за развитието на поликистозни яйчници не е известна. Повечето експерти смятат, че няколко фактора, включително генетиката, играят роля:

  • Високи нива на андрогени. Андрогените понякога се наричат ​​"мъжки хормони", въпреки че организмът на всяка жена нормално синтезира малки количества от тях. Андрогените контролират развитието на мъжките черти. Жените със СПКЯ имат повече андрогени от нормалното. Ако нивата на тези хормони са по-високи от нормалните, това може да попречи на яйчниците да отделят яйцеклетка (овулация) по време на менструалния цикъл и може да причинят прекомерно окосмяване и акне - два признака на синдрома на поликистозните яйчници.
  • Високи нива на инсулин. Инсулинът е хормон, който контролира как храната, която ядем, се преобразува в енергия. При инсулиновата резистентност клетките на тялото не реагират нормално на инсулина. В резултат нивата на този хормон в кръвта стават по-високи от нормалните. Много жени със СПКЯ имат и инсулинова резистентност, особено тези с наднормено тегло или затлъстяване, нездравословни хранителни навици, недостатъчна физическа активност или имат фамилна анамнеза за диабет (обикновено диабет тип 2). С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до диабет тип 2 [ref. 3].

Как се диагностицира синдромът на поликистзните яйчници

Как се поставя диагнозата? За да бъде поставена диагноза синдром на поликистозните яйчници, е необходимо да бъдат изключени други причини за симптомите на пациентката. Лекарят ще се поинтересува от медицинската ѝ история до момента и ще да направи физически преглед, както и различни изследвания:

  • Физически преглед. Лекарят ще попита за индекса на телесната маса (ИТМ) и размера на талията, дали по лицето, гърдите или гърба има излишно окосмяване, акне или промяна на цвета на кожата. Той може да потърси признаци на други здравословни състояния (например увеличена щитовидна жлеза).
  • Преглед на таза. Лекарят може да потърси видими признаци за повишени нива на мъжките хормони (например уголемен клитор) и да провери дали яйчниците са уголемени или подути.
  • Ултразвук на таза (сонограма). Този тест използва ултразвукови вълни за изследването на яйчниците за кисти и за проверка на ендометриума (лигавицата на матката). При СПКЯ може да се установят множество кисти върху единия или и двата яйчника.
  • Кръвни изследвания. Кръвните тестове проверяват нивата на андрогенните хормони. Лекарят ще назначи изследване и за хормони, свързани с други често срещани здравословни проблеми, които могат да бъдат объркани със синдром на поликистозните яйчници, например заболяване на щитовидната жлеза. Той може да поиска и проверка на нивата на холестерол, както и да се направи изследване за диабет.

Ако сме с наднормено тегло или затлъстяване, първата и най-важна стъпка е да положим усилия да отслабнем. Здравословните хранителни навици и редовната физическа активност могат да помогнат за облекчаване на симптомите, свързани със синдрома на поликистозните яйчници.

Отслабването може да помогне за понижаване на нивата на кръвната захар, подобряване на начина, по който тялото използва инсулина, и нормализиране на нивата на хормоните. Дори 10% загуба на телесно тегло може да регулира менструалния цикъл и да подобри шансовете за забременяване.

Наднорменото тегло понижава шансовете за забременяване

Връзката между теглото и СПКЯ има връзка с неспособността на организма да използва правилно инсулина, което може да доведе до наддаване на тегло. Ето защо преминаването към здравословен начин на хранене и редовни физически упражнения, се препоръчва като неизменна част от лечението на жените със синдром на поликистозните яйчници.

Какво представлява инсулиновата резистентност

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Той помага на глюкозата в кръвта да навлезе в клетките на мускулната и мастната тъкан и на черния дроб, където тя се използва за енергия. Глюкозата идва от храната, която ядем. Черният дроб също произвежда глюкоза при нужда, например, когато гладуваме. Когато нивото на кръвната захар се повиши след хранене, панкреасът отделя инсулин в кръвта. След това инсулинът понижава кръвната захар, за да я поддържа в нормални граници.

При инсулиновата резистентност клетките не реагират нормално на инсулина и не могат лесно да поемат глюкозата от кръвта. В резултат на това панкреасът секретира повече инсулин, опитвайки се по този начин да помогне на глюкозата да навлезе в клетките и нивото ѝ в кръвта да се понижи. Докато панкреасът успява да синтезира достатъчно инсулин, за да преодолее слабия отговор на клетките към него, нивата на кръвната глюкоза ще останат здравословни.

Ако това не се случи, настъпва преддиабетно състояние. В този случай нивата на кръвната захар са по-високи от нормалните, но не достатъчно високи, за да бъде поставена диагноза диабет.

Инсулиновата резистентност е свързана със синдром на поликистозните яйчници

Преддиабетът обикновено се среща при хора, които вече имат някаква инсулинова резистентност или чиито бета клетки в панкреаса не произвеждат достатъчно инсулин, за да поддържат кръвната захар в нормални граници. Без достатъчно инсулин, допълнителната глюкоза остава в кръвта, вместо да влиза в клетките и да бъде използвана за енергия. С течение на времето може да се развие диабет тип 2.

Все още изследователите не разбират напълно какви са причините за инсулиновата резистентност и преддиабета, но смятат, че излишното тегло и липсата на физическа активност са основни фактори и в този случай.

Смята се, че затлъстяването, особено твърде многото мазнини в корема и около органите, наречени висцерални мазнини, е основна причина за възникването на инсулинова резистентност. Обиколка на талията над 100 см при мъжете и над 89 см при жените често се свързва с появата на инсулинова резистентност. Това е така, дори ако индексът на телесната маса (ИТМ) попада в нормалните граници. [ref. 5]

Мастната тъкан не служи само за съхранение на енергия. Изследванията показват, че мазнините в корема синтезират хормони и други вещества, които могат да допринесат за появата на хронични или дълготрайни възпаления в организма. А възпалението може да играе роля при развитието на инсулинова резистентност, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

От своя страна, недостатъчната физическа активност също е свързана с инсулиновата резистентност и преддиабета. Както вече споменахме, редовната физическа активност води до промени в тялото, които го правят по-способно да поддържа баланса на нивата на глюкозата в кръвта.

Какви са симптомите на инсулиновата резистентност и преддиабета

Инсулиновата резистентност и преддиабетът обикновено нямат симптоми. При някои хора с преддиабет се наблюдава потъмняване на кожата в областта на подмишницата или на врата отзад и отстрани на шията, състояние, наречено акантозис нигриканс (Acanthosis nigricans). Друг симптом са малките кожни израстъци, които описахме по-горе като симптом на СПКЯ и които често се появяват в същите тези области.

Инсулиновата резистентност и преддиабетът пречат на забременяването

Каква е връзката между инсулиновата резистентност и поликистозните яйчници

Като цяло инсулиновата резистентност и компенсаторната хиперинсулинемия (прекалено високи нива на инсулин в кръвта) засягат около 65–70% от жените със синдром на поликистозните яйчници, като 70–80% от жените със затлъстяване (ИТМ> 30) и 20–25% от слабите жени (ИТМ <25) проявяват тези характеристики. Част от инсулиновата резистентност изглежда е независима от затлъстяването и е свързана конкретно със СПКЯ, като са документирани аномалии на клетъчните механизми на инсулиновото действие и функцията на рецептора за инсулин. [ref. 6]

Изглежда, че твърде високите нива на инсулин са важен фактор за поддържане на прекалено високи нива на андрогени в кръвта, като директно предизвикват излишното производство на андрогени от тека клетките, а също и като ко-гонадотропин, усилвайки ефекта от увеличения LH стимул, наблюдаван при повечето жени със синдрома на поликистозните яйчници.

Инсулиновата резистентност, компенсаторната хиперинсулинемия и нейните последици имат отрицателни ефекти както върху метаболитното, така и върху репродуктивното здраве. Опциите за лечение на инсулинова резистентност/хиперинсулинемия включват промени в начина на живот, упражнения, диета и загуба на тегло или лечение с метформин.

Като се има предвид голямото разпространение на затлъстяването сред жените със СПКЯ, усилията за намаляване на теглото са важен компонент на лечението на състоянието. В комбинация с промяна на начина на живот, подходяща диета и повишаване на физическата активност, е показано, че загубата на тегло намалява нивата на андрогените, увеличава вероятността за настъпване на овулация и зачеване. 

Основното ограничение на тази терапия е трудността промените да се запазят за продължителен период от време, и за съжаление настъпват рецидиви.

Не всяка жена със СПКЯ има инсулинова резистентност

Разбира се, трябва да се има предвид, че не всяка жена със синдром на поликистозните яйчници страда и от инсулинова резистентност. Преди да се предприема лечение с медикаменти за инсулинова резистентност, наличието ѝ трябва да бъде доказано. 

Има други състояния, потенциално съпровождащи СПКЯ, които е добре да бъдат проследени - нарушен глюкозен толеранс, нарушена глюкоза на гладно, метаболитен синдром, нива на LDL холестерола. Ако се установи наличието на някое от тях, е необходимо да бъде предприето лечението им, което индиректно може да облекчи и симптомите на синдрома на поликистозните яйчници. [ref. 6]

Ефекти на синдрома на поликистозните яйчници върху фертилитета и бременността

Синдромът на поликистозните яйчници може да повлияе на плодовитостта на жената по различни начини.

Проблемите с овулацията обикновено са основната причина за безплодие при страдащите от синдрома. Овулацията може да не настъпи по две причини: поради увеличаване на производството на тестостерон или защото фоликулите върху яйчниците не узряват.

Дори ако се появи овулация, дисбалансът в хормоните може да попречи на лигавицата на матката да се развие правилно, за да позволи имплантиране на оплодената яйцеклетка, което ще възпрепятства настъпването на бременност.

Поради небалансираните хормони овулацията и менструацията могат да бъдат нередовни. Непредвидимите менструални цикли също могат да затруднят забременяването. [ref. 7]

Със синдром на поликистозните яйчници може да се забременее

При настъпване на бременност, жените със СПКЯ са подложени на по-голям риск от [ref. 8]:

  • Спонтанен аборт;
  • Гестационен диабет [ref. 9];
  • Прееклампсия;
  • Цезарово сечение;
  • Бебето може да се роди с по-голямо тегло или да прекара повече време в неонатологията.

Тези усложнения са предотвратими под внимателен лекарски контрол, както и с усилие от страна на жената със СПКЯ, която планира бременност: намаляване на теглото, ако то е наднормено, и понижаване на кръвната захар, ако е твърде висока.

С нужната подготовка и внимание към състоянието, зачеването и износването на здраво бебе е напълно възможно за страдащите от синдрома на поликистозните яйчници.

 

Четете още:

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Как протича бременността по седмици и месеци - развитие на бебето, промени в тялото на майката, раждане

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

Какво трябва да направя преди да забременея

6 първоначални симптома на бременността

Какво е цветна бременност и други причини за кървене в началото на бременността

 

Източници:

  1. An epidemiological survey: Effect of predisposing factors for PCOS in Indian urban and rural population. Middle East Fertility Society Journal, Volume 22, Issue 4, December 2017, Pages 313-316
  2. Polycystic ovary syndrome. www.womenshealth.gov
  3. Sanat.io: Всичко за диабет тип 2 на едно място
  4. 5 Myths About Polycystic Ovary Syndrome (PCOS). Justin Sloane, MD, physician at Penn Ob/Gyn Chester County. Penn Medicine. 2020
  5. Insulin Resistance & Prediabetes. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases (NIDDK). 2018
  6. All Women With PCOS Should Be Treated For Insulin Resistance. Fertil Steril. Author manuscript; available in PMC, 2013
  7. How polycystic ovary syndrome affects fertility. Medical News Today. Medically reviewed by Debra Rose Wilson, Ph.D., MSN, R.N., IBCLC, AHN-BC, CHT. 2019
  8. Pregnancy complications in women with polycystic ovary syndrome. Seminars in Reproductive Medicine. 2008
  9. Sanat.io: Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.