Кога и защо да заведем детето си на офталмолог? Интервю с Д-р Наталия Главанова

Д-р Наталия Главанова е родена в гр. Плевен и завършва с отличие МУ Плевен през 2009 г. Започва работа като лекар ординатор към отделение по очни болести на МБАЛ Русе. През 2011 година зачислява специалност към МУ Варна. В края на 2012 година заминава за Бристол, Англия, където работи като офталмолог в Bristol Eye Hospital в спешно очно отделение, специализирана клиника за глаукома и катаракта. Октомври 2014 г. заминава като специализант в Лондон в болница Royal London Hospital, където работи в клиника по глаукома, катаракта, невроофталмология и детска офталмология. Там остава да работи до април 2015 година, след което се завръща в Русе и през май същата година започва работа в очното отделение на УМБАЛ Медика Русе като лекар офталмолог. Успешно полага изпит за  специалност по очни болести и от тогава до сега работи като специалист офталмолог към очно отделение на УМБАЛ Медика и в очен кабинет на ДКЦ-2. От миналата година решава активно да се занимава и с детска офталмология в екип с квалифициран оптометрист в собствена частна практика.

1. Как решихте да се занимавате с детско очно здраве?

Как решихте да се занимавате с детско очно здраве?

Решението за работата с деца бе планирано отдавна, но вдъхновението за конкретни действия в тази посока дойде от колегата оптометрист Дойчин Бояджиев, с който работим заедно. От друга страна се усети необходимостта на Русе, като голям областен град да има такива специалисти. Излишно е децата и родителите да пътуват в други областни градове, за да се проведе един рутинен очен преглед, да се изпишат очила или да се проследи вече един установен проблем например. Може да се наложи детските прегледи да са доста чести, а това би било едно излишно натоварване за родителите, свързано и с отсъствия от работа и път.

И не на последно място работата с деца е доста зареждаща и удовлетворяваща

2. Кои са най-честите оплаквания и заболявания при децата, които идват в кабинета?

2. Кои са най-честите оплаквания и заболявания при децата, които идват в кабинета?

В около 30% от случаите това са рефракционните аномалии. Тук влизат:

  • хиперметропията (далекогледство) - най-често,
  • миопия (късогледство),
  • астигматизъм.

Децата се раждат нормално далекогледи (около +3,5-4 диоптъра). След това идва период на израстване и този диоптър постепенно намалява до около 7-годишна възраст, когато зрителната острота е 100%, т.е настъпва еметропизация, ако са налице всички нормални предпоставки за развитието на зрителната система.

Около 7% от очната патология при децата се дължи на кривогледство или страбизъм. То много често е в резултат от нелекувана хиперметропия. Около 5% се пада на т. нар. амблиопия или „мързеливо око“.

Децата страдат от всички болести, от които страдат и възрастните. Относно оплакванията обаче, те рядко ще споделят, че имат проблем. Трябва да се има предвид, че особено в ранна превербална възраст, децата нямат критерии за ясно зрение. За тях това, което виждат е нормално и те свикват с него.

NB! Точно затова е изключително важно да се правят редовни своевременни профилактични прегледи:

  • До 1 година детето трябва да е минало първия си очен преглед;
  • След това на 3 и 5-годишна възраст;
  • Преди първи клас;
  • Родители, които имат установен диоптър, особено от детска възраст или установено „мързеливо око“, е много важно да направят профилактичен преглед на детето си.

3. Кои са симптомите, по които родителят неспециалист може да разпознае, че има проблем със зрението на детето му?

Кои са симптомите, по които родителя неспециалист може да разпознае, че има проблем със зрението на детето му?

На първо място родителите трябва да знаят, че детето трябва да се преглежда редовно. Това, което искам да подчертая е, че трябва да бъдат изключително внимателни с употребата на телефон или таблет от страна на децата. Симптомите, на които родителите трябва да обърнат внимание са видими и или поведенчески.

Относно видимите симптоми:

  • трябва да се огледат очни структури и акцесорен апарат при често мигане,
  • кривогледство,
  • неволево движение на очите,
  • компенсаторно/принудително положение на главата,
  • дразнене от светлина,
  • сълзене.

Поведенческите аномалии, на които родителите трябва да обърнат внимание са:

  • незадържане погледа към обект след 2-я месец от раждането,
  • липса на проследяващи движения след 3-я месец,
  • няма реакция при поглед към познати лица и обекти,
  • гледа към ярка светлина,
  • блуждаене на погледа,
  • силно и често търкане на очите,
  • зачервени очи след гледане на телефон или компютър.

В училищната възраст най-честите оплаквания са:

  • главоболие,
  • лоша концентрация при писане на домашна работа,
  • слаб успех, нежелание за четене и писане,
  • неправилна стойка при близка работа.

4. Кога най-рано родителите трябва да заведат детето на очен специалист?

Кога най-рано родителите трябва да заведат детето на очен специалист?

Съвременната апаратура позволява диоптъра на детето да бъде измерен на 6-месечна възраст. Иначе първият профилактичен преглед може да се проведе около първата година на детето.

5. Кои очни заболявания, от които родителят страда, могат да се проявят наследствено и съответно налагат по-чести профилактични прегледи на децата?

Кои очни заболявания, от които родителя страда могат да се проявят наследствено и съответно налагат по-чести профилактични прегледи на децата?

  • Всички генетични наследствени заболявания, при които има очно засягане биха могли да бъдат унаследени.
  • Всички деца, които са недоносени (родени преди 31 г.с.), били са в кувьоз и са родени с ниско телесно тегло (под 1500 гр) трябва често да бъдат проследявани от офталмолог още от раждането, поради опасността от развитие на ретинопатия на новороденото.
  • Освен тях трябва да се обърне особено внимание, ако в рода е имало роднина с ретинобластом, вродена катаракта, вродена глаукома и др.
  • Важно е, ако единият от родителите има висока рефракционна аномалия, амблиопия или кривогледство, очният преглед да се извърши възможно най-рано! 

Колкото по-рано, толкова по-добре!