Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Кои 9 билки помагат при кашлица

В това променливо време все по-често се будим с “паднал” дрезгав глас. На всички ни е омръзнало да пием лекарства, а и на лекарите им е омръзнало да ги предписват. И двете страни искат да си спестят прекомерната употреба на фармацевтични продукти, но как да се справим с упоритата кашлица без лекарства?

Тук ще намерите 9 билки, които лекарите ежедневно предписват. При проучването за статията ми беше изрично подчертано, че това са билки САМО за възрастни, а НЕ за деца.

Дозите за деца са изключително малки и задължително трябва да се консултирате с вашия педиатър, преди да ги приготвяте на чай. Проблемът е, че децата не могат да се изкашлят хубаво, при което състоянието им се влошава.

1. Връхчета от бял бор

Връхчета от бял бор при кашлица

В официалните сайтове на санаториумите за белодробни заболявания, може да попаднете на описания, които дават подробна информация за горичките, които заобикалят сградата.

Тази информация, не е сложена, за да подхрани ландшафтното любопитство на читателя. Тя е там, защото ароматите, които изпускат дърветата като дъб, бук, ела, бор и т.н. оказват благотворно влияние върху дихателната система. Пиша “благотворно”, защото лечението невинаги е свързано с това да се успокои гърлото. Понякога е необходимо да се “отлющи” болестотворният причинител.

Ако очаквате чаят или инхалациите от боровите връхчета (Pinus sylvestris L.) да успокоят гърлото ви, няма да се получи точно както ви се иска. Те са за отхрачване, за стимулиране на лигавицата да се излющи по-бързо, след което да се поднови.

Може да се възприема за по-мъчителен подход, но понякога лечението го изисква. За щастие връхчетата имат и противовъзпалително действие. Тази билка се набавя от малките, нежни, млади връхчета по клоните на белия бор, преди още да са цъфнали. На латински език боровите връхчета се наричат Turiones Pini.

Моментът на брането е специфичен и за това препоръчваме да се снабдите с тях посредством билкар, билкова или лекарствена аптека. Имайте предвид: по-високи дози в чая - повече отхрачване.

2. Мащерка или чубрица - едно и също ли е

Мащерка или чубрица - едно и също ли е

Дали чубрицата и мащерката са едно също се оказва, че е въпрос, съпоставим по сложност с въпроса за смисъла на живота. Различните източници твърдят различни неща и то всеки път с доза колебливост.

Ние ще разбулим мистерията: това са две различни растения. Чубрицата има два най-разпространени вида: Satureja hortensis (градинска чубрица) и Satureja montana (балканска чубрица).

Случайно или не, едно от народните имена на мащерката е дива чубрица и интересно тя има още 10-тина имена, сред които най-известното е Бабина душица. Останалите са сходно звучащите Майчина душица, Душичка и Душичина, както и Бленица, Ябленика, Овчарска мерудия, Див чай и сходно звучащото като умалително на Мащерка - наименованието Махра. На латински нещата звучат още по-страшно с Herba Thymi serpilli, Herba Thymi vulgaris и Thymus sp. diversa.

Така или иначе, когато става дума за чай, гаргара и запарка, лекарите използват наименованието мащерка. Освен при раздразнен стомах и черва, простудни заболявания и още 100 болки, билката се използва и за успокоение на гърлото при кашлица. В някои сиропи се използват екстракта от мащерка в комбиниран лекарствен продукт, като се постига втечняване на секретите, дезинфекциращо и местно обезболяващо действие при кашлица.

Причина за това нейно действие е фенолното съединение тимол (thymol), което е част от състава ѝ. Тимолът се използва в медицината като противовъзпалително и антисептично средство и именно така успокоява гърлото.

Интересно е, че от край време се използва като средство срещу акари и паразити в селското стопанство.

3. Мента

Мента при кашлица

Подчертавам за любителите на питието мента с мляко, че тук говорим за билката мента (Mentha). Някои си правят гаргара от мента против лош дъх, но тя успокоява и кашлицата (не я предизвиква с цел откашляне, а я успокоява).

Успокоява и стомашно-чревния тракт, като влияе благотворно при болки в стомаха, гадене и раздразнени черва. Някои хора добавят листа от мента към по-голямо количество преварена вода, тъй като се смята, че това подобрява съмнителното качество на водата и ѝ придава по-свеж вкус.

Активната съставка е ментол и изследванията сочат, че още при ранни симптоми, настинката може да се пресече от това съединение. Даже се разработват мехлеми с етерични масла от ментол и евкалипт [ref. 1].

Певците трябва да имат предвид обаче, че когато става дума за участие, смученето на билкови таблетки, съдържащи ментол, ще отпусне гърлото за около 15 минути, но след това гласът ще “падне”.

4. Листа от подбел

Листа от подбел при кашлица

За разлика от връхчетата от бял бор, листата от подбел (Folia Farfarae, Tussilago farfara) успокояват гърлото. В китайската медицина подбелът често се използва, заради антиоксидантните му свойства.

Изследванията показват, че съдържа феноли и флавоноиди, както и значителни нива на микроелементи като цинк, магнезий и селен, с което се обяснява и антиоксидантната активност на подбела [ref. 2].

Заради етеричните масла (5-8%), той се използва и при възпаления на дихателната система. При силни пристъпи на кашлица (най-вече нощем) чаят от подбел успокоява гърлото. Прилага се основно при проблеми на горните дихателни пътища (фарингит, ларингит и др.).

При него има и противопоказания - не бива да се приема от бременни и деца под 2 години. Нека напомним, че когато бебето се кърми, на практика то приема и от храната, която майката е консумирала. Затова подбелът не трябва да приема и от жени, които кърмят деца под 2 години.

Ако лекарят ви предпише подбел, трябва да го информирате, ако имате проблеми с бъбреците или склонност към алергии

5. Корен от сапунче

Корен от сапунче против кашлица

Билката корен от сапунче (Saponaria officinalis L., белонога, лечебно сапунче), освен благоприятно действие върху гърлото, има и диуретично такова, придружено с повишено изпотяване, а понякога и слабителен ефект.

Може да се каже, че оказва цялостно въздействие върху метаболизма. Това не е задължително лошо влияние и може да се възприеме като “прочистване” на организма.

Затова обаче е нужна консултация със специалист, за да се разгледат фактори като високо и ниско кръвно, кръвна захар и въобще какъв е причинителят на кашлицата. Ако е обвързана с вирус, атакуващ и червата, то трябва да се вземе предвид вече измененият от него метаболизъм.

В състава му има значително количество сапонини. Точно те имат свойството да оказват влияние върху обмяната на веществата [ref. 3]. Подсилват имунитета, като подпомагат функциите му.

При употребата на запарка на корен от сапунче, секретите се разводняват и се улеснява отхрачването. Затова може да се каже, че има успокояващо действие при кашлица.

6. Корен от иглика

Корен от иглика при кашлица

За разлика от изброените досега билки, които са известни с лечебните си свойства върху друга част на тялото, различна от горните дихателни пътища, то основното действие и това, с което се асоциира коренът от иглика е именно отхрачването.

И тук “виновникът” са сапонините, които инициират засилено отделяне на секрети. Етеричните масла пък от своя страна успокояват възпалителните процеси.

Източниците предупреждават, че интензивният прием на корен от иглика (Primula veris) може да раздразни стомашната лигавица и да предизвика диария. Затова е важно хората със стомашни проблеми да внимават. 

Консултацията с лекар и тук е задължителна, както и внимателният избор на източник на самата билка. Правилното време на бране и начин на сушене на корените на игликата са специфични и дават отражение върху лечебната ѝ сила.

7. Корен от черен оман

Корен от черен оман против кашлица

Още от миналото, коренът от черен оман (Symphytum officinale, Окопник, Зарасличе, Див тютюн) се използва активно и е известен най-вече с противовъзпалителното и оздравителното си действие по отношение на рани (външни и вътрешни).

За разлика от корена от иглика, този от черен оман се прилага именно при проблеми със стомаха, като язви например. Може да се пие, но се използва и с външно приложение.

В българската народна медицина е по-известен с благотворното си действие за заздравяване на горните дихателни пътища (кашлица, ларингит, фарингит).

Приемът на черен оман не може и не трябва да е безконтролен. Необходимо е да се правят почивки и стриктно да се спазва дозата, за да не се появят странични ефекти. Това е силна билка, която носи риска от сериозно отравяне. Дори се провеждат изследвания как би могло да се понижи токсичното действие на такъв тип билки [ref. 4]. Затова и в този случай е задължителна консултация с лекуващия лекар.

8. Исландски лишей 

Исландски лишей при кашлица

Исландският лишей (Cetraria islandica) действа успокояващо на лигавиците, както на стомашно-чревния тракт, така и на горните дихателни пътища. Когато става дума за проблеми с кашлицата, то се препоръчва приемът му в съчетание с мента и подбел.

По-често се прилага под формата на компреси - външно. Билката се използва в народната медицина, не толкова при кашлица, колкото при наранени повърхности - гнойни рани и при изгаряния. Причината за това е изявеното ѝ бактерицидно действие, с което потиска развитието на болестотворния причинител.

Днес се използва и за повишаване на апетита. Наскоро е изолиран алкало-разтворим полизахарид от растението, за който се смята, че има имуностимулиращото въздействие [ref 5].

Макар през 1807-1814 г. по време на глада в Норвегия да се е използвал като базова хранителна съставка, то е важно е да се подчертае, че приемът на Исландски лишей е противопоказен за хора с автоимунни заболявания (лупус и други), а и дори и да не се страда от такова заболяване, то трябва да се следи стриктно дали няма да предизвика индивидуална странична реакция. Някои източници казват, че не трябва да се приема и от пациенти с гастро-дуоденална язва. Трябва да има лекарски контрол и при този прием.

9. Ружа

Ружа при кашлица

Лечебната ружа (Althaea officinalis) се използва при проблеми с гърлото - болка, кашлица, усещане за стягане. Тя успокоява раздразнената лигавица, заради противовъзпалителното си действие. Подпомага отхрачването и успокоява разраненото гърло.

Билката има широко приложение и в сиропи за кашлица, в съчетание с други съставки. В народната медицина ружата отдавна се използва и за възпалени венци, поради което денталните медици биха препоръчали гаргари с ружа, като съпровождащо лечение.

Последните години се изследват лечебните ѝ свойства по отношение на заболявания на стомашно-чревния тракт и антиоксидантната ѝ активност [ref. 6].

Съставът на корените и листата се различава значително и затова, преди да се прилага, трябва да се уточни с лекуващия лекар, с коя част трябва да се направи гаргарата.

 

Четете още:

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки

Още 7 групи заболявания, които медът лекува

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията

 

Източници:

  1. Treatment of the Common Cold
  2. Antioxidant and anti-inflammatory activities of selected Chinese medicinal plants and their relation with antioxidant content.
  3. Saponin as regulator of biofuel: implication for ethnobotanical management of diabetes.
  4. Toxic essential oils. Part V: Behaviour modulating and toxic properties of thujones and thujone-containing essential oils of Salvia officinalis L., Artemisia absinthium L., Thuja occidentalis L. and Tanacetum vulgare L.
  5. Immunologically active polysaccharide from Cetraria islandica.
  6. Gastro-Protective and Anti-Oxidant Potential of Althaea officinalis and Solanum nigrum on Pyloric Ligation/Indomethacin-Induced Ulceration in Rats.

 

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.