Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Michele Blackwell on Unsplash

Проучване, публикувано в BMJ [ref. 1] през 2017 г., представя резултатите от мета-анализ на данните за 10 933 участника в 25 рандомизирани контролирани проучвания за влиянието на витамин D върху острите инфекции на дихателните пътища. Като цяло тези резултати показват защитен ефект, особено при тези, които получават витамина като добавка всеки ден или веднъж седмично. Най-силен защитен ефект от приема на витамин D бил наблюдаван при тези от тях, които иначе страдали от сериозен дефицит на витамина (под 25 nmol/l).

През 2017 г. от остри инфекции на долните дихателни пътища в световен мащаб са загинали 2,55 милиона души [ref. 2]. Същевременно е установено, че витамин D или по-точно неговата биологично активна форма 25(OH)D, подкрепя индукцията на противомикробни вещества (пептиди) в отговора към вирусни и бактериални инфекции. Някои вещества, които се образуват при метаболизма на витамина пък имат положително влияние върху други антибактериални механизми [ref. 3] в организма.

Българите - в дефицит или норма

Изследване [ref. 4] на български лекари от 2013 г. ни дава притеснителна информация относно процента на хора с дефицит на витамина у нас. За долна граница на нивата на витамин D в организма към момента се считат 50 nmol/l. Ето какво пишат в статията си лекарите: Епидемиологията на витамин D сред българското население показва дефицит при 21,3%, недостатъчност при 54,5% и достатъчност при 24,2%. Средното ниво на 25(ОН)D за българското население е 38,75 nmol/l. Това означава, че едва при 24,2% от българите стойностите на витамина са в норма.

Дозировка

Трябва да се има предвид, че витаминът може да бъде токсичен в големи дози и приемът му трябва да бъде регулярен, в малки количества, а не една голяма доза. В последния случай може да се наблюдават негативни ефекти. Витамин D е мастноразтворим и за разлика от други витамини, като витамин С, които се разтварят във вода и излишните количества се изхвърлят с урината, мастноразтворимите витамини се задържа в организма по-дълго време. Преди да се започне прием на витамин D, е добре да се изследваме и да разберем какви са нивата му в нашия организъм в момента. След това, на базата на тази информация, лекар може да прецени каква дневна доза да приемаме. В условията на епидемия, такава информация може да бъде дадена и по телефона.

Photo by Christin Hume on Unsplash

Рискове

Приемането на твърде много витамин D за дълъг период от време може да доведе до натрупване на твърде много калций в организма (хиперкалциемия). Това може да отслаби костите и да увреди бъбреците и сърцето.

Националният здравен институт на Великобритания (NHS) препоръчва [ref. 5] прием от 10 микрограма на ден, но не повече от 100 микрограма витамин D на ден, тъй като може да бъде вредно. Това се отнася за възрастни, включително бременни и кърмещи жени и хора в напреднала възраст, както и деца между 11 и 17 години.

Според NHS, децата на възраст от 1 до 10 години не трябва да приемат повече от 50 микрограма на ден, а бебетата под 12 месеца не трябва да имат повече от 25 микрограма на ден.

При някои медицински състояния дори тези дози не са безопасни, затова трябва винаги да се консултираме с нашия лекар. Ако той препоръча да приемаме различно количество витамин D, трябва да следваме съветите му.

Как да си набавим витамин D

Photo by Annie Spratt on Unsplash

Един от начините, по които тялото ни се снабдява с витамина е чрез слънчевата светлина, но въпреки че не е възможно да предозираме по този начин, не бива да забравяме рисковете, които прекомерното излагане на слънце носи със себе си, като опасността от рак на кожата, например.

Но между октомври и началото на март не получаваме достатъчно витамин D от слънчевата светлина. Затова трябва да разчитаме само на храната и на допълнителния прием на мултивитамини или само на витамина под формата на добавка.

Витамин D се намира в малък брой храни:

  • мазна риба - сьомга, сардини, херинга и скумрия
  • червено месо
  • черен дроб
  • яйчни жълтъци

Друг източник на витамин D са хранителните добавки. На нашия пазар най-популярен и евтин е препаратът на Merck Вигантол, но той периодично изчезва и пак се появява в аптечната мрежа. Той има заместители, които са около 5 до 10 пъти по-скъпи, но съставът им по същество е същият.

Витаминът може да бъде приеман в състава на мултивитаминни комплекси, но трябва да се има предвид, че най-лесно се усвоява под формата на капки (т.е. в течна форма), а не на таблетки.

Статията няма рекламни цели, а отразява личния опит на автора с дефицита на витамин D!

 

Четете още: Каква е разликата между бактерия и вирус и какво точно е клетката

 

Източници:

  1. Vitamin D supplementation to prevent acute respiratory tract infections: systematic review and meta-analysis of individual participant data. BMJ (Clinical research ed.). 2017
  2. Global, regional, and national age-sex-specific mortality for 282 causes of death in 195 countries and territories, 1980–2017: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2017. The Lancet. 2018
  3. АAntibacterial effects of vitamin D. Nature reviews. Endocrinology. 2011
  4. Vitamin D status in Bulgaria - winter data. Archives of osteoporosis. 2013
  5. Vitamin D, NHS

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.