Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН
Премисляте ли постоянно следващото си хранене? Ами дали да си позволите да пиете нещо, различно от вода? Или пък какво да си облечете за тази дългоочаквана среща, така че да не си личи колко ви е подут коремът...отново? Освен това къркоренето, чувството за тежест, болката, диарията или констипацията са неизменна част от повечето дни?
Ако повечето ви отговори на горните въпроси са положителни, тогава е много възможно да страдате от т.нар. синдром на раздразненото черво (СРЧ) - хронично функционално състояние, което се характеризира с коремна болка и нарушени чревни навици, но и липса на структурни и биохимични промени, които да могат да се диагностицират. В проучване, публикувано тази година, се установява, че над 40% от интервюираните участници от 33 страни докладват, че страдат от някакво функционално нарушение на храносмилателната система [ref.1].
Симптомите, характерни за синдрома на раздразненото черво, водят до значително понижаване на качеството на живот на пациентите. Обикновено облекчаването на състоянието изисква индивидуален строг хранителен режим, който налага да се избягват голямо количество храни и напитки, предизвикващи остра реакция и коремен дискомфорт, до който често се достига на принципа проба-грешка. Могат да се приемат и медикаменти, които намаляват дискомфорта, но те нямат лечебен ефект, което ги прави недостатъчно добро решение в дългосрочен план.
На какво се дължи болката при синдром на раздразненото черво?
Друг подход към състоянието е намаляването на стреса и воденето на по-спокоен начин на живот. Изразът “пеперуди в стомаха” съвсем не е случаен и отскоро науката разбира колко много истина се крие в него. Оказва се, че червата ни са покрити с над 100 милиона нервни клетки, които създават пряка връзка между тях и нашия мозък. Ето защо емоциите ни пряко влияят и на това как се чувства коремът ни.
Четете още в Чревният микробиом и нашето здраве.
Тази връзка има и пряко отношение към синдрома на раздразненото черво и коремната болка, която е един от най-важните му симптоми. От научна гледна точка тя се дефинира като висцерална хиперсензитивност - термин, означаващ променено възприятие към нормално настъпващи физиологични процеси [ref.2]. Причината за тази хиперсензитивност, предизвикана от приема на някои храни, е обект на работата на Гай Бьокстенс, гастроентеролог в Католическия университет на Льовен, а проучването, водено от него и публикувано в престижното списание Nature в началото на тази година - обект на тази статия [ref.3].
Локална имунна реакция - възможна причина за СРЧ?
Много от пациентите със СРЧ смятат, че са алергични към някои храни и си правят скъпи кръвни изследвания, за да разберат към кои. Често, обаче, резултатите са отрицателни. Тук се появява и новата концепция, която предлагат учените от екипа на Бьокстенс - специфична алергична реакция, локализирана в червото.
Първите предпоставки за това предположение се появяват преди петнадесетина години в проучване, проведено в италианския университет в Болоня [ref.4]. Изследователите забелязват, че имунната система при пациенти със синдром на раздразненото черво се държи различно. По-специално - в биопсии от техните черва те откриват наличие на голям брой активирани специфични клетки на имунната система, наречени мастоцити. Функцията на тези клетки обикновено е свързана с нашествие на външни патогени като бактерии, паразити или вируси и се изразява в отделяне на вещества, които да им противодействат. Особеното в този случай е, че пациентите, които са били изследвани, не са имали активна инфекция, но въпреки това са открити множество активирани мастоцити в техните черва. Още по-интересното е, че те са разположени в близост до нервните клетки в червото и предизвикват тяхната стимулация. Най-големият неотговорен въпрос, който повдигат тези резултати, е какво кара мастоцитите да се активират?
Именно от него са заинтригувани Бьокстенс и неговият екип и те представят една съвсем нова и неочаквана идея. Тяхното предложение е, че чревна инфекция би могла така да обърка имунната система, че докато тя се бори с патогена, може да възприеме и някои от веществата, приемани с храната по това време, също като чужди и да ги запомни като такива. Това би могло да обясни защо дори когато инфекцията утихне, болката и крампите продължават да се появяват при прием на храна и стават хронични.
За да тестват своята хипотеза, изследователите заразяват мишки с патогенни бактерии и на част от тях, докато трае инфекцията, им дават белтък, наречен авалбумин, който може да се намери в изобилие в белтъка на яйцата. Другата половина от мишките не приемат овалбумин. След изчистване на инфекцията, на мишките отново е дадено същото вещество. Интересното е, че тези от тях, които са го приемали и по време на инфекцията, проявяват признаци на коремни болки. За разлика от тях, останалите мишки не развиват такива симптоми.
По-нататък в проучването изследователите показват, че след инфекцията овалбуминът предизвиква реакция, подобна на алергия, както и че на нея се дължи свръхактивирането на мастоцитите и съответно на нервните клетки - стимулация, което може да се възприеме като болка от организма. Трябва да подчертаем, че тази реакция има една съществена разлика с типичните хранителни алергии - тя остава локализирана в червото и не може да се засече от кръвни тестове, които търсят нейни признаци в кръвта.
Това проучване въвежда нова и революционна представа за първопричините, които водят до СРЧ. Също така повдига въпроси, които търсят своите отговори. Един от тях е дали такава имунна реакция седи в основата на всички видове СРЧ? Обект на настоящата работа на групата на Бьокстенс се опитва да даде отговор дали стресът сам по себе си би могъл да предизвика подобна имунна реакция.
