Жълт кантарион - билката против депресия

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Високо голо стъбло, силно разклонено в горната си част, където са намират добре познатите ни с жълтия си цвят съцветия. Разпространен из цялата страна в тревисти и обрасли с храсталаци местности, край пътища, в редки гори и сечища. Любим на бабите за чайове и красиви букети. Цъфти от май до август...

Едва ли много хора биха се затруднили в разпознаването му, освен мен в гимназията, когато без малко да отровя в лека степен уважавания от нас треньор по волейбол със специално приготвен чай от въпросната билка, която впоследствие се оказа съвсем друго растение. За щастие оттогава насам съм имала много поводи да се срещна с нея и да опозная разнообразните ѝ свойства... и външен вид. А един от най-характерните отличителни белези на жълтия кантарион е закодиран в името му - perforatum, тъй като погледнати срещу светлината, листенцата му са осеяни с многобройни малки дупчици, представляващи жлези пълни с етерично масло.

И така - Hypericum perforatum, или просто жълт кантарион, несъмнено е една от най-употребяваните билки. Историята му започва отпреди повече от 2400 години и е наситена с културни нюанси и мистични легенди, разказващи за магични свойства, амулети, прогонване на зли сили и религиозни практики.

Още древногръцките билколечители Хипократ, Теофраст, Диоскорид и Гален описват различни приложения на билката при ухапване от отровни змии, менструални болки, смущения на храносмилателния тракт, болка, депресия и меланхолия, изгаряния и повърхностни рани.

С други думи, познат още от античността с лечебния си потенциал, жълтият кантарион се е превърнал в незаменима част на традиционната медицина, а в последните десетилетия успява да предизвика и сериозен научен интерес.

От особено значение и сред най-добре проучените му приложения е лечението на леки и средни форми на депресия, но освен това съвременната наука описва и потвърждава и другите от гореизброените му качества.

Билката се събира малко преди или по време на цъфтеж. Употребява се надземната облистена част с пъпките и цветовете на около 20 см под върха. Прецъфтелите стръкчета не бива да се събират.

Изсушаването трябва да започне веднага след събиране, за да се съхранят активните вещества. Събира се на хлабави снопове, които се окачват за сушене. 

Състав на жълтия кантарион

Водно-алкохолния извлек от наземните части на жълтия кантарион съдържа шест основни групи вещества [ref.1]:

• нафтодиантрони - тези съединения имат интензивен червен цвят и фототоксични свойства. Най-известни представители на тази група съединения са хиперицините. Те са и от голям интерес за медицинските свойства на растението и по-специално противовирусното действие. Знае се, че хиперицинът прави клетките по-чувствителни към светлина и това води до повече увреждания [ref.2]. Поради тази причина не бива да се излагаме на слънце, ако сме се намазали с мехлем, съдържащ жълт кантарион или го приемаме под формата на чай;
• флороглуциноли - тук трябва да споменем хиперфорина. На него се дължи употребата на жълтия кантарион като антидепресант;
• флавоноиди - към тях спадат повечето биоактивни съединения в жълтия кантарион. Примери са кемпферол, кверцетин, рутин. Те имат спазмолитични свойства. Рутинът е важен и за антидепресантното действие;
• бифлавони;
• фенилпропани;
• танини - антиоксидантните, противовирусните и противомикробните свойства се дължат и на танините.

Сухата дрога съдържа всички изброени съединения, както и някои етерични масла, витамини, каротени и други.

Нека да започнем от най-добре проученото действие на билката - като антидепресант.

Депресията е често срещано състояние, което повлиява мислите ни, начина, по който се чувстваме и влошава значително качеството на живот. Билката се е използвала от векове срещу депресивни състояния и употребата ѝ продължава и днес като част от конвенционалната медицина, особено в Европа [ref.3].

Има проучвания, които обясняват механизма на действие [ref.4], както и клинични изпитвания. Мащабно обобщаващо проучване от 2016 г. сравнява данни от различни клинични изпитвания, които изследват ефикасността на жълтия кантарион срещу депресия [ref.5]. Заключенията са, че леките и средни форми на състоянието се повлияват от билката, съпоставена с плацебо. Данните не са достатъчни, за да се съди за тежки форми на депресия, както и за страничните ефекти.

Жълтият кантарион може да увеличи прага на острата и хронична болка благодарение на аналгетичните си свойства. Това му действие е известно на традиционната медицина и също така е потвърдено върху гризачи и хора от съвременни изследвания в областта [ref.6].

Още Диоскорид забелязва благотворното действие на билката при ишиас, а днес вече има проучвания, доказващи ефектите му при невропатии. Прием на билката се препоръчва и при менструални болки, зъбобол, отити и други.

Тук е мястото да споменем за любимия мехлем на бабите ни от зехтин и жълт кантарион. Чудодейно е действието му и това съвсем не е случайно съвпадение. Билката има силно стимулиращ ефект върху зарастването на раните, тъй като стимулира производството на колаген. Освен това антибактериалната функция спомага оздравителния процес допълнително.

Рецептата за жълт кантарион в зехтин ще откриете по-долу, както и в статията Лесни рецепти от руската народна медицина за лечение на кожни заболявания. Част 1: витилиго, инфекции, брадавици.

Както споменахме, билката подпомага оздравителния ефект на лигавиците - в това число и на тези, които покриват храносмилателния тракт.

Ползотворни са и противовъзпалителните свойства, както и антидепресантните, тъй като червата и мозъкът са по-пряко свързани, отколкото си мислим и често стресът е отключващ механизъм за проблемите ни с храносмилателните функции [ref.7]. 

Рецепта за отвара от жълт кантарион: 2 супени лъжици от изсушената билка се поставят в 500 мл кипяща вода за 5 минути. Употребява се преди хранене.

Рецепта за маслен извлек: Около 100 гр от прясно набраната билка се накисват в 500 мл зехтин. Така приготвената смес се оставя на слънце за поне две седмици.

Този извлек може да се прилага външно при наранявания, изгаряния, охлузвания или локална невралгична болка, ревматизъм и т.н. В българската традиционна медицина извлекът може да се приема и вътрешно по една лъжичка на гладно сутрин, обед и вечер.

Както може да потвърди треньорът ми по волейбол от гимназията, представата, че природните илачи са безвредни много често е погрешна и може да доведе до злоупотреба с тях. И тази билка, както всички останали, трябва да се приема с повишено внимание [ref.8]:

• Жълтият кантарион взаимодейства с много лекарства и може да намали техния ефект. Такива са някои антидепресанти, противозачатъчни, някои лекарства за сърце, варфарин (антикоагулант, т.е. против съсирване на кръвта), лекарства при ХИВ и др. Задължително се консултирайте с вашия лекар или фармацевт, ако приемате други лекарства
• Трябва да се приема в умерени количества, особено ако ви предстои излагане на слънце. Като цяло употребата му не е препоръчителна за хора, които за свръхчувствителни към ултравиолетовата светлина. Външната употреба също може да доведе до сериозни изгаряния поради фототксичния ефект на хиперицина.

Така си е, природата ни е дала безценни дарове, но от нас зависи да ги използваме разумно. :)