Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Свикнали сме да търсим в билките имуностимулиращо действие, но има поне две групи хора, които имат нужда от обратното - имуносупресията (потискането на имунната система) е важна за страдащите от автоимунни заболявания и за пациентите, които са били подложени на трансплантация на тъкани и органи.
Най-разпространените автоимунни заболявания са: множествената склероза, ревматоидният артрит, псориазисът и псориатичният артрит, тиреоидитът на Хашимото, болестта на Грейвс, болестта на Крон и улцерозният колит, лупусът, диабет тип 1, витилигото, алопеция ареата.
Тази статия се основава на публикация от 2012 г. (Herbal Medicines for Immunosuppression с автор Zahra Amirghofran, ref.1), която разглежда билките, притежаващи имуносупресивно и противовъзпалително действие и могат да окажат защитен ефект при имуномедиирани заболявания.
Поради тежките странични ефекти на най-често използваните медикаменти (глюкокортикоиди и циклофосфамиди), през последните години се обръща все по-голямо внимание на веществата с растителен произход, които биха могли да ги заместят.
Куркума (Curcuma longa)
Куркумата произлиза от тропическа Южна Азия и много често намира приложение в народната медицина за лечение на инфекции и възпалителни заболявания. Използва се ярко жълтият пигмент, извлечен от грудковото коренище на това растение.
Основните биологични ефекти на куркума се приписват на веществото куркумин - естествен полифенол със силно противовъзпалително и антиоксидантно действие. Куркуминът може да променя експресията на различни транскрипционни фактори, протеини на клетъчния цикъл и кинази - важни компоненти на живота на клетката.
Установено е, че веществото има влияние върху лимфоцитите и върху поредица от имунологични функции, включително хуморалния и клетъчния имунитет, както и да понижи производство на цитокини. [ref.2]
Няколко клинични проучвания показват, че куркуминът може да има потенциал като терапевтичен агент при възпалителни заболявания на червата, панкреатит, артрит и хроничен преден увеит. [ref.3]
Лей гонг тенг (Tripterygium wilfordii Hook F)
Растението е храстовидно и е от семейството на чашкодряна. Разпространено е в Китай, Япония и Корея. Използва се основно коренът, тъй като останалите части на растението са много отровни.
Лей гонг тенг се използва за лечението на ревматоиден артрит и системен лупус ериматозус. Значимостта на деривати на растението е демонстрирана както от лабораторни, така и от клинични данни. [ref.4]
Имуносупресивната активност на билката може да намери приложение и при пациенти с трансплантация на органи. Надежда за това дава изследване на ефектите ѝ при животински модел на бъбречна трансплантация - веществото деметилзеиластерал (Т-96), изолиран от това растение, в комбинация с преднизон значително е удължило преживяемостта на плъхове с трансплантирани бъбреци [ref.5].
Женско биле (Glycyrrhiza sp.)
Билката женско биле (сладък корен) се използва в народната медицина, заради своето антибактериално, имуномодулиращо, кардиопротективно и хепатопротективно действие.
Положителни ефекти са наблюдавани при използването на вещества от растението при псориазис в комбинация с млечни протеини в състава на крем [ref.6].
Четете още:
Коренът на женското биле съдържа глициризин, чийто основен метаболит е глициризиновата киселина, а тя от своя страна е показала противовъзпалителни ефекти при различни животински модели на заболявания.
Даншен (Salvia miltiorrhiza)
Другите имена на билката са червен градински чай, китайски мъдрец и тен шън. Тя е много разпространена в Китай и там се използва за лечение на хепатит, мозъчни и сърдечни заболявания.
Растението инхибира производството на гама-интерферон от клетките на лимфните възли и може да намери приложение в лечението на имунологични заболявания.
Основното активно вещество на даншен е Tanshione IIA (TSN). Установено е, че то намалява нивата на възпалителните цитокини интерлевкин-2 (IL-2), интерлевкин-4 (IL-4), гама-интерферон (IFN-γ) и тумор-некротизиращ фактор-алфа (TNF-α), но повишава тези на противовъзпалителния цитокин интерлевкин-10 (IL-10).
Зелен чай (Camellia sinensis)
Зеленият чай намира много приложения в народната медицина - като обезболяващо, кардиотоник, карминатив (газогонно действие), стимулант на централната нервна система, диуретик и при трудно храносмилане.
Полифенолните съединения в зеления чай имат противовъзпалителни свойства, а в различни експерименти с животински модели те са демонстрирали имуносупресивен ефект.
Зеленият чай е облекчил автоимунните симптоми при животински модел на ревматоиден артрит и в миши модел на синдром на Сьогрен, а през последните години вниманието се насочи към веществото епигалокатехин-3-галат (EGCG) - компонент на зеления чай с противовъзпалително и имуномодулиращо действие. [ref.7]
Четете още в статията .
Моминска вратига (Tanacetum parthenium)
Моминската вратига, наричана още танацетум, произлиза от Стара планина, но днес е разпространена на много места по света. На външен вид твърде много прилича на лайката и често се бърка с нея.
В народната медицина се използва при ревматоиден артрит и висока температура.
Билката инхибира някои възпалителни ензими и потиска отделянето на възпалителните медиатори азотен оксид, простагландин Е2 и TNF-α от макрофагите, както и гама-интерферон и интерлевкин-4 от мононуклеарните клетки в периферната кръв. [ref.8]
Смята се, че биоактивните съединения в моминската вратига може да се използват като допълнително средство при имунотерапията на рак на дебелото черво.
Кисел трън (Berberidaceae)
Киселият трън има дълга история в традиционната медицина. Иран е най-големият производител на това растение в света.
Бербаминът е пречистено съединение от обикновения кисел трън Berberis vulgaris и други видове кисел трън. Той притежава силни противовъзпалителни свойства и удължава живота на мишки след трансплантация на кожа.
Подробности за механизмите на действие на тези билки четете в оригинала на статията [ref.1 - ще се свали статията в PDF].
Други растения
Други растения също са демонстрирали имуносупресивно действие в различни проучвания. Сред тях са:
- Чесън (Allium sativum);
- Астрагал (Astragalus membranaceus);
- Андрографис (Andrographis paniculata);
- Сърповидна урока (Bupleurum falcatum);
- Полигала тенуифолиа (Polygala tenuifolia);
- Clerodendron trichotomum;
- Artemisia vestita;
- Salvia mirzayanii;
- Dracocephalum kotschyi;
- Zizyphus lotus;
- Stachys obtusicrena;
- Haussknechtia elymatica;
- Periploca sepium.
Четете още в статията .
Бъдещи проучвания ще утвърдят мястото на тези и други билки в терапията на автоимунните заболявания и за поддържане качеството на живот на трансплантираните пациенти.
Въпроси и отговори
Какви са причините за автоимунните заболявания?
Учените все още не знаят точните причини за възникване на автоимунно заболяване, но предполагат, че процесът може да се задейства в следствие от инфекция с вирус или бактерия, под влияние на някои лекарства, токсични вещества или генетична предразположеност. Тези фактори може да объркат имунната система и тя да започне да разпознава собствените си клетки като вражески.
Какви са симптомите на автоимунно заболяване?
Съществуват над 80 автоимунни заболявания или състояние. Въпреки различните видове автоимунни заболявания, много от тях имат и сходни симптоми. Честите симптоми на автоимунно заболяване включват:
- Умора,
- Болки и оток в ставите,
- Кожни проблеми,
- Коремна болка или храносмилателни проблеми,
- Повтаряща се треска,
- Подути жлези.
Какви видове трансплантация съществуват?
Автотрансплантация - с тъкан, вета от самия пациент.
Алографт и алотрансплантация - трансплантация на тъкан или орган от един човек на друг - най-честият случай на трансплантация.
Ксенографт и ксенотрансплантация - трансплантация на тъкан или орган от един биологичен вид на друг, например от животно на човек.
Домино трансплантации - пример за такъв случай са пациенти със заболяване на белия дроб, но здраво сърце; при трансплантацията е по-лесно да се трансплантират едновременно бял дроб и сърце от починал донор, а реципиентът да даде сърцето си на друг пациент, нуждаещ се от трансплантация на сърце.
ABO-несъвместими трансплантации - обикновено при малки деца до 12-24-месечна възраст, докато все още имунната система не е напълно развита и опасността да отвхръли иначе несъвместим трансплант е много по-малка.
