Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Хранителните разстройства са психологично заболяване

Общовъзприетото мнение е, че хранителните разтройства са доброволен избор за начина ни на живот. Това е дълбоко неправилно твърдение и вследствие на него се гледа с леко око на тези състояния, докато те всъщност представляват сериозни психиатрични заболявания.

Тежките изменения, които ги съпътстват, далеч надхвърлят хранителните навици и са свързани също с психиката и емоциите, а често и с опасност за живота на засегнатите хора.

Три са най-основните типове хранителни разстройства според Американската психиатрична асоциация [ref.1] - анорексия нервоза, булимия нервоза и системно преяждане. В основата на всички тях се коренят негативни мисли по отношение на храненето, формите на тялото и теглото, които водят до поведенчески изменения, криещи опасност за физическото здраве. 

Хранителните разстройства в някои случаи се проявяват редом с други психични заболявания или състояния като тревожност, паника, обсесивно-компулсивно разстройство и злоупотреба с наркотични вещества или алкохол. В повечето случаи е необходимо да се потърси лекарска намеса.

Анорексия, булимия, преяждане

Хората, страдащи от анорексия и булимия, често имат ниска самооценка и са крайно критични към себе си и начина, по който изглеждат. Те си създават психични нагласи и виждат себе си “дебели”, независимо че понякога страдат от недохранване. Налице са силен страх от напълняване, водещ до вманиачаване по отношение на телесното тегло. В ранните етапи на тези заболявания пациентите обикновено отричат да имат проблем. 

Кой е застрашен от анорексия, булимия или преяждане

Етиологията на хранителните разстройства е сложна. На практика всеки може да развие такова състояние, независимо от неговата възраст, етнически произход, пол или килограми. Статистиката показва, че жените са по-уязвими и че най-засегнати са подрастващите [ref.2], като пикът на проява при жените е между 16 и 20-годишна възраст [ref.3]. Въпреки това тези заболявания могат да се проявят още в ранно детство или в зряла възраст както при жените, така и при мъжете.

Причините за появата на хранителни разстройства са преплетени и статия от 2015 година показва, че значение има амалгама от няколко фактора [ref.4]:

  • Социокултурни фактори - те са свързани с влиянието на съвременните представи, които се налагат от обществото и медиите, за това как трябва да изглеждаме и кое е естетически приемливо. Достига се до общовъзприети норми, които създават очаквания за “слабо” женско тяло. То се превръща в идеал и модел за подражание в западната култура. 

Анорексията и булимията са социални проблеми

  • Психологични фактори - тук става въпрос за това как всеки индивид възприема и реагира на различни ситуации и как контролира емоциите си. Авторите разглеждат личностни характеристики като перфекционизъм, невротичност и импулсивност, тъй като те често са свързани с проявата на хранителни разстройства.

  • Генетични фактори - проучвания с еднояйчни близнаци показват, че съществува фамилна обремененост при тези заболявания. Въпреки това, все още не са изяснени точните гени, които допринасят за повишения риск от развиване на хранителни разстройства. Кандидати са гени, свързани с нивата на серотонин и допамин, но са необходими повече проучвания, за да бъде потвърдено това. Ясно е също, че генетичните фактори навярно са обвързани с тези на околната среда.

  • Фактори на околната среда - например, някои преживявания могат да повлияят върху отключването на хранителни разстройства. С други думи - генетичната предразположеност увеличава риска, но взаимовръзката с влияния от нашата среда също е налице.

В заключение, по отношение на рисковите фактори можем да кажем, че те са комплекс от биопсихологични ефекти, които са взаимно свързани.

Три са основните хранителни разстройства

Хранителни разстройства, булимия, анорексия, преяждане

  • Анорексия нервоза - накратко се нарича просто анорексия. Характеризира се с ниско телесно тегло, което е поне с 15% по-малко от нормалното здравословно тегло за възрастта и височината на човека. Състоянието е потенциално животозастрашаващо и най-отличителните характеристики са много ограничен калориен прием, силен страх от напълняване и изкривена представа за собственото тяло и отричане на ниското телесно тегло. Хората с анорексия достигат до толкова ниско тегло, защото не се хранят достатъчно, тренират прекомерно, а понякога и сами предизвикват повръщане на приетата храна или пък злоупотребяват с лаксативи, за да отслабнат. Следните симптоми могат да се развият вследствие на постоянното гладуване: летаргия, ниско кръвно и нисък пулс, липса на менструален цикъл, изсъхване на кожата, чупливост на костите, сериозен запек и др.

  • Булимия невроза - наричана просто булимия. Теглото на хората  с булимия може да бъде в малко под нормата, в норма, малко или много над нея. Нейните симптоми често остават незабелязани от околните, тъй като хората с булимия често не достигат крайности в теглото. Те имат епизоди на неконтролируемо хранене, приемайки огромни количества храна, богата на въглехидрати и мазнини. Обикновено това става скришом от други хора и е последвано от насилствено повръщане или употреба на лаксативи. Последиците са свързани със стомашно-чревни проблеми, проблеми с бъбреците, износване на зъбния емайл, хронично възпаление на гърлото и др. Последните два ефекта се дължат на влиянието на силно киселинните стомашни сокове, преминаващи през хранопровода и устната кухина при повръщането.

  • Системно преяждане (хиперфагия) - при това заболяване също са налице чести епизоди на преяждане, но с тази разлика, че пациентите не се опитват да изхвърлят храната принудително. Това води до затлъстяване, развиване на сърдечно-съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане и други. Налице са симптоми като изпитване на вина след хранене, чести епизоди на неконтолируем прием на храна дори без изпитване на глад, бързо поглъщане на храната, чувство за срам пред околните. Състоянието може да бъде причинено от мутация в гена LEPR, който кодира рецептора за лептин, който участва в контрола на телесното тегло. Хората, които страдат от дефицит на лептиновия рецептор, изпитват постоянен глад - това започва още след раждането и води до системно преяждане и липса на чувство за ситост.

Всички хранителни разстройства са опасни за здравето, а някои от тях могат да достигнат и до фатален край, било то поради усложнения или самоубийство. Ето защо, ако имаме съмнение, че ние или някой близък може да страда от такова заболяване, е изключително важно да се потърси навременна помощ. Хубавата новина е, че тези състояния са обратими и колкото по-рано започнат да се третират, толкова по-голям е шансът за успех. В следващата статия ще обърнем специално внимание на лечението и терапиите, които могат да се приложат.

 

Четете още: Лечими ли са хранителните разстройства анорексия, булимия и преяждане

 

Източници:

  1. What Are Eating Disorders?, Американска психиатрична асоциация

  2. The development of bulimic symptoms from adolescence to young adulthood in females and males: a population-based longitudinal cohort study, The International journal of eating disorders, 2012
  3. Prevalence, incidence, impairment, and course of the proposed DSM-5 eating disorder diagnoses in an 8-year prospective community study of young women, Journal of abnormal psychology, 2013
  4. Research Review: What we have learned about the causes of eating disorders - a synthesis of sociocultural, psychological, and biological research, Journal of child psychology and psychiatry, and allied disciplines, 2015

 

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.