Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Игра сред природата за здрава имунна система

Известно е, че децата, които живеят в модерните общества и в градска среда страдат по-често от автоимунни заболявания, астма, алергии, атопичен дерматит, отколкото децата, които живеят по-близо до природата. Причините за това са много, но една от тях изглежда е тясно свързана с микробиома и ролята му за функциите и съзряването на имунната система. Микробиомът това е съвкупността от микроорганизмите, обитаващи нашето тяло, но предимно кожата и чревния ни тракт.

Повече за него може да научите от статиите Чревният микробиом и нашето здраве и Чревният микробиом е изключително важен за нас и нашето бебе.

Разбира се, не би било възможно всички семейства с деца да напуснат градовете, за да заживеят на село, но има какво да направим, за да осигурим на децата си по-добро здраве.

Тази есен в списанието Science Advances [ref.1] беше публикувано проучване на шведски учени от Университета на Хелзинки, които решили да проведат първото по рода си изследване с участието на хора, в което биологичното разнообразие на градската среда е променено и са изследвани ефектите от това върху микробиома и имунорегулацията при децата.

Експериментът продължил 28 дни, като учените проследили как ще се промени видовият състав на микроорганизмите, обитаващи кожата и червата на децата и какво ще стане с някои имунологични маркери в кръвта им.

В изследването взели участие 75 деца на възраст между 3 и 5 години от три различни вида детски градини - стандартни заведения от “градски” тип, такива ориентирани към природата и стандартни, но изменени в “природен” тип специално за проучването.

Детските центрове, взели участие в експеримента били общо 10 на брой, като 4 от тях трансформирали детските си площадки в нещо, наподобяващо биоразнообразието на горските местности - с типичните за горите почва и треви. Три от другите по начало били устроени така, а останалите три - в модерен градски стил.

Само след месец учените установили, че микробиомът на децата от първата група се е доближил по състав до този на децата, които обичайно посещавали детски градини от природен тип. Нещо повече, съотношението между противовъзпалителните и провъзпалителните маркери в кръвта на децата се изменило по начин, който показва подобрена имунна функция.

В заключение изследователите пишат: “Нашите открития предполагат, че намесата в биологичното разнообразие подобрява имунорегулаторните пътища и дава стимул за бъдещи профилактични подходи за намаляване на риска от имуно-медиирани заболявания в градските общества.”

Факторите, които влияят върху микробиома ни са много - храна, начин на живот, прекомерна употреба на дезинфектанти в дома, средата, в която живеем. Изглежда болестите на “модерния човек” вървят ръка за ръка с бедния му микробиом. А той оказва влияние не само върху функциите на имунната ни система, но дори върху тези на нервната, а може би и върху някои страни от характера и личността ни [ref.2], които никога не бихме приписали на невидимите с просто око, но вечни наши спътници - бактериите.

Появяват се все повече изследвания, които показват връзката между състава на микробиома и психологически проблеми като тревожност, депресия, агресия [ref.3]. Учените дори предлагат хипотези за това по какъв механизъм се случва това, като едно от предположенията е, че роля играе хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос [ref.4] - част от невро-ендокринната система, която регулира различни процеси, свързани с действието на хормоните.

Микробиом и имунна система

Но да се върнем на практическото приложение на тези знания. Как да осигурим здравословен микробиом на децата си и на себе си, освен чрез прекарване на повече време и игри сред природата:

  • Чрез храна богата на фибри - бактериите в дебелото черво ги разграждат чрез ферментация и отделяне на късоверижни мастни киселини, което понижава локалното pH, а това от своя страна потиска някои болестотворни бактерии и благоприятства развитието на други - полезни. [ref.5]
  • Чрез прием на ферментирали храни - кисело мляко, кефир, кисело зеле, туршия, получена чрез естествена ферментация (не чрез добавяне на оцет или други вещества). Тези храни обогатяват микробиома ни по благотворен начин. Четете повече в статията Ферментиралите храни - природни пробиотици за крепко здраве.
  • Кърмене в продължение на поне 6 месеца - микробиомът на бебетата и малките деца до 2-годишна възраст се различава в зависимост от това дали са кърмени или не. При кърмените деца има по-голямо количество полезни бактерии, наречени бифидобактерии, които подпомагат разграждането на въглехидратите в млякото. Установено е още, че децата, които не са били кърмени, са изложени на по-голям риск от затлъстяване, диабет, левкемия, алергии, а рискове има и за жените, които не са кърмили [ref.6]. Възможно е поне част от тези състояния при децата да са свързани с неоптималния микробиом.

И така, ако не можем да се преместим да живеем сред природата, то можем да се опитаме да преместим природата при себе си. Както за всяко хубаво нещо, така и за здравето ни и това на нашите деца се изискват усилия, но те ще бъдат възнаградени.

 

Източници:

  1. Biodiversity intervention enhances immune regulation and health-associated commensal microbiota among daycare children, Science Advances, 2020
  2. Gut microbiome composition and diversity are related to human personality traits, Human Microbiome Journal, 2020
  3. News Feature: Microbes on the mind, Proc Natl Acad Sci USA, 2015
  4. Gut microbiota regulates mouse behaviors through glucocorticoid receptor pathway genes in the hippocampus, Transl Psychiatry, 2018
  5. The Microbiome, www.hsph.harvard.edu/nutritionsource/microbiome/
  6. The risks of not breastfeeding for mothers and infants, Reviews in obstetrics & gynecology, 2011

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.