“Най-голямата сила е мисълта. Каквото и да мислим, ние изграждаме от невидима материя нещо, което привлича сили към нас самите, за да ни помогне или навреди, според естеството на нашите мисли. Следователно първата стъпка е да управляваме мислите си чрез разсъжденията си. И втората стъпка изисква от нас да развием навик за положително мислене. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата, тъй като те се елиминират от радостната мисъл.”

Това са много мъдри и проникновени думи, изречени от небезизвестния Петър Димков Лечителя [ref.1]. Би било много хубаво, ако можеше човек като него да е сред нас насред тежката пандемия от коронавирус, срещу която обединяват сили всички клонове на медицината. 

Петър Димков неслучайно притежава прозвището “Лечителя”. Той ни е оставил невероятно богатство под формата на хиляди рецепти за най-различни здравословни проблеми и ценни житейски уроци за вяра, емпатия и приемане на висшата промисъл. Той е черпел вдъхновение още от своята майка Екатерина Димкова, която дълго време е издирвала и записвала народни рецепти за лечение и предава завета на сина си. 

Каква е историята на Петър Димков, какво разкриват за него дъщеря му и книгите, които ни е оставил, ще ви разкажем в днешната тема.

Кой е Петър Димков

Роден през далечната 1886 г., в семейството на свещеник и билкар, Димков от малък е възпитан в патриотизъм и уважение към великата майка Природа. Само на 20 години е назначен за лейтенант в Драгоманския полк в Цариброд. 

През 1899 г. заминава за Санкт Петербург (Русия), заедно с по-големия си брат Димитър, за да учи със стипендия във военната академия. По същото време посещава лекции в медицинския университет, завършва курс по хомеопатия и също проявява интерес към лекции по традиционна тибетска медицина. По време на следването си Димков чете книгите на д-р Печели, бащата на иридологията, която по-късно ще се превърне в предпочитан диагностичен метод за лечителя.

Петър Димков също е бил участник в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като е бил многократно раняван. По време на службата си в армията е награден с всички ордени за храброст, които някога са били връчвани в България. Като действащ офицер в Карлово през 1933 г. той спасява дома на Левски и предотвратява разрушението му.

Как се сдобива с прозвището “Лечителя”

Още в детството си той е привлечен от лечебната сила на билките, следвайки семейните традиции  и насоките на майка си Екатерина. В своята книга “Българска народна медицина. Том 1” Димков споделя:

През 1900 г., когато бях на четиринадесетгодишна възраст, тя ми предаде своите тетрадки със съвет да продължа издирването и записването на методите и средствата, с които се е лекувал нашият народ през вековете. Това аз правя вече 75 години”.

През 1936 г. поради републиканските си убеждения и костеливия си характер Димков е пенсиониран рано от армията. Следват години на мизерия за семейството му. Приятелят му, имигрант в САЩ, му предлага дом в Америка. Гордият българин обаче категорично отказва поради убеждението си, че „нашият народ е велик и земята е невероятна“.

В тези години на бедност и безнадеждност Димков очерта нов път пред себе си - билколечението. От Воин Димков се превръща постепенно в Лечител. [ref.2]

Димков пътува неуморно в страната и в чужбина. Той се среща с Петър Дънов и става негов пламенен последовател и ученик. Практикува традиционна медицина, ирисова диагностика (иридология) и билколечение (фитотерапия). Освен всичко това, Лечителят е голям привърженик на идеите на вегетарианството и на живота според законите на природата и космоса.

За това разказва по-късно и дъщеря му в интервю за Портал 12 - Димков и цялото му семейство са живели според каноните на християнството дори в размирните комунистически години и не е пестил силите си за прегледи на всякакви хора. Въпреки че те са го изтощавали сериозно както психически, така и физически, това по никакъв начин не го спирало да изпълни мисията, на която се посветил. А именно - да лекува хората съгласно народната медицина. Основните принципи, които извежда от нея и спазва в своите лечебни сесии с хората, които лекува неуморно, са:

  • Лекуването да се случва с естествени природни средства. 
  • Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна начина на хранене и на живот.
  • Лечението да е индивидуално - според болестта, човека и състоянието му.
  • Да се въздейства не само на засегнатия орган или система, но и на целия организъм (което е в основата на холистичната медицина).
  • С помощта на внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за успешно оздравяване. Това потвърждава и дъщеря му - художничката Лили Димкова, като добавя, че както здравите, така и болните хора трябва да практикуват самовнушение, защото мисълта има силата да променя подсъзнанието.
  • Отрича използването на апарати и машини, като вместо това изучава полезността на средства като компреси, лапи, бани, масажи, гладуване, суровоядство и други.

 

Рецептите на Петър Димков

Няма болест, която да не може да бъде излекувана, е единственото правило на Лечителя. И вероятно непоклатимата му вяра се корени в лечебната сила на това негово правило. А моралът, според Димков, е единствената гаранция за добро здраве. Той добавя: “Болестите са резултат от лъжата. Нарушаването на закона на истината води до болест. Истината носи здраве. Тя съживява, обновява, подмладява.”

В основите на народната медицина, която практикува Петър Димков, стоят рецептите за различни здравословни проблеми. В книгите му ще откриете рецепти за най-баналните неща като настинка и грип, както и за разнородни проблеми като мускулни спазми, изкривяване на гръбнака, остър ревматизъм, заекване и пелтечене, главоболие, менингит, репродуктивни проблеми, парализа на крайници и какво ли още не. 

Тези рецепти са помогнали на хиляди хора да оздравеят и на по-късен етап множество научни трудове установяват ефективността на използваните от Лечителя природни средства. Това е поредното доказателство, че фитотерапията в частност и народната медицина като цяло могат да помогнат при широк набор от здравословни проблеми и науката подкрепя полезността им.

Гмурвайки се в света на рецептите на Димков откриваме един неизчерпаем източник на знание, което се прилага не само за лечение на болния орган, но и за постигане на общоукрепващо въздействие върху целия организъм. 

Някои от най-известните му книги с рецепти са:

  • “Хигиена и лекуване на душата”
  • “Българска народна медицина: Природолечение и природосъобразен живот - том 1-3”
  • “Да живеем сто години - Съвети и рецепти на народния лечител Петър Димков”
  • “Съвети и рецепти на Петър Димков за лекуване с глад и лекуване с вода”
  • “Живейте сто години” и други.

През 1944 г. издаденият “Наръчникъ по природно лекуване и живеене“ на Петър Димков е включен в списъка на книгите, забранени в България, и почти всичките му екземпляри са унищожени. В същото време властите официално му забраняват да лекува. Димков обаче продължава да го прави, разбира се - тайно и през следващите десетилетия спасява стотици животи. След 1989 г. и края на политическата цензура книгите и писанията на Петър Димков отново стават много популярни и хората започват живо да търсят неговите знания и умения да лекува.

Дванадесетте “златни билки на Петър Димков”

Чрез фитотерапията - лечение с билки, Лечителя открива и прилага свои уникални комбинации от билки, към които човек трябва да се отнася с особено внимание. Има някои златни правила, които Лечителя ни предава по отношение на събирането, съхраняването и приготвянето на лечебните билки, за да имат те най-добри запазени качества и полезно действие:

  • Билките трябва да се берат пресни през ранната пролет, а за зимата трябва да се подготвят изсушени билки.
  • Важен е моментът на бране според това кога концентрацията на лечебни активни съставки е най-висока. Например, корените се изравят в началото на пролетта или през есента. Плодовете пък се събират по време на зреенето им.
  • Процедира се много внимателно със събирането и се избягва използването на найлонови пликове, които задушават билките.
  • Берат се само видимо здрави и чисти растения, които не боледуват и нямат паразити по тях.

Ето и кои са тези билки и техните приложения в народната медицина на Петър Димков:

  1. Агримония (Agrimonia eupatoria) - билка, която се използва при възпалено гърло, разстроен стомах, лека диария, синдром на раздразнените черва (IBS), диабет, нарушения на жлъчния мехур, задържане на течности. Петър Димков е измислил и специална рецепта за пречистване на кръвта, в която влизат всички 12 билки по 30 гр. Агримония в неговите рецепти се употребява и за сваляне на излишните килограми.
  2. Борови връхчета (Pinus sylvestris L.) - съдържат ценно етерично масло, смолисти вещества, витамин С и други полезни компоненти. Срещат се в рецепти за бронхит, атеросклероза, прочистване на кръвта от токсини и за поддържане на нормално тегло.
  3. Великденче (“главен изцерител”) (Veronica, семейство Plantaginaceae) - прилага се при кашлица, бронхит [ref. 6], диария, хронични екземи, лечебно действие против невроза предизвикана от психическо пренатоварване и други.
  4. Копривен лист (Urtica Dioica) - копривата  има доказано диуретично, кръвоспиращо и укрепващо действие. Също така в научни публикации се доказват антиоксидантното, противоязвено и аналгетично свойство на копривата: Antioxidant, antimicrobial, antiulcer and analgesic activities of nettle (Urtica dioica L.). [ref.3]. Има данни за полезно действие и ефективност на копривата при артрит, които откриваме в Evidence for antirheumatic effectiveness of Herba Urticae dioicae in acute arthritis: A pilot study [ref.4]. Използва се още като средство против пролетната умора и анемия. В рецептите на Димков копривата се среща като част от настойки или козметични формули, в отвари за алкализиране на организма и ускоряване растежа на косата.
  5. Жълт кантарион (Hypericum perforatum) - красивата жълта билка е полезна като тинктура при нервни смущения и нервни болести, като тези нейни ефекти са описани в не малък брой публикации [ref.5]. Билката може да се пие и като чай или да се правят бани на половината тяло. Жълт кантарион срещаме в рецепта за “Възпаление на легенчетата на бъбреците, на пикочния мехур” в книгата “Българска народна медицина: Природолечение и природосъобразен живот”.
  6. Жълт равнец (Achillea clypeolata) - това многогодишно растение подпомага нормалното храносмилане, може да се прилага локално за облекчаване на кожни обриви и сърбежи [ref. 7, 8], облекчава симптомите на алергия, понижава високата температура, противодейства на менорагия (необичайно обилно или продължително менструално кръвотечение). В рецептите на Лечителя срещаме жълт равнец за лечение на прогресивна мускулна дистрофия, невродермит, псориазис, мускулни спазми и други.

Следват още шест невероятни златни билки, които ще ви представим в продължението на темата. А сега се насладете на величието и красотата на жълтия кантарион.

Обобщение

Мярка на всяко хранене и положително мислене по всеки въпрос. Култивиране на добрина и съхраняване на положителни мисли и действия. Вяра в естественото изцеление и възстановяване на организма. Вяра в даровете на природата и лечебните билки. Освобождаване на безпокойството и живот без стрес. Вместо него - живот в разбиране и помагане на ближния - завет, който ни оставя Петър Димков Лечителя и винаги ще помним и предаваме нататък.

Използвани източници

  1. Публикация: Петър Димков: Истински живее оня, който не живее за себе си!, https://portal12.bg/publikatsii/Petyr-Dimkov-Istinski-zhivee-onya-koyto-ne-zhivee-za-sebe-si-.p7904 
  2. Лечебните тайни на полк. Петър Димков, https://www.youtube.com/watch?v=u0wjTH65Ngs
  3. Gülçin I, Küfrevioglu OI, Oktay M, Büyükokuroglu ME. Antioxidant, antimicrobial, antiulcer and analgesic activities of nettle (Urtica dioica L.). J Ethnopharmacol. 2004 Feb;90(2-3):205-15. doi: 10.1016/j.jep.2003.09.028. PMID: 15013182. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15013182/
  4. Chrubasik S, Enderlein W, Bauer R, Grabner W. Evidence for antirheumatic effectiveness of Herba Urticae dioicae in acute arthritis: A pilot study. Phytomedicine. 1997 Jun;4(2):105-8. doi: 10.1016/S0944-7113(97)80052-9. PMID: 23195396. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23195396/
  5. Klemow KM, Bartlow A, Crawford J, et al. Medical Attributes of St. John’s Wort (Hypericum perforatum) In: Benzie IFF, Wachtel-Galor S, editors. Herbal Medicine: Biomolecular and Clinical Aspects. 2nd edition. Boca Raton (FL): CRC Press/Taylor & Francis; 2011. Chapter 11. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK92750/
  6. https://www.herbal-organic.com/en/pubmed/Antioxidant_and_Antimicrobial_Properties_of_Veronica_spicata_L_Plantaginaceae_26028041?&ap=h 
  7. Saeidnia S, Gohari A, Mokhber-Dezfuli N, Kiuchi F. A review on phytochemistry and medicinal properties of the genus Achillea. Daru. 2011;19(3):173-186. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3232110/ 
  8. https://www.herbal-organic.com/en/pubmed/achillea_filipendulina_lam_chemical_constituents_and_antimicrobial_activities_of_essential_oil_of_stem_leaf_and_flower_32239617?&ap=h