Превод и адаптация: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by David Matos on Unsplash

Информацията, че някои от пациентите с коронавирус губят обонянието и вкуса си, може би изглежда като незначително неудобство, в сравнение с другите щети, които патогенът може да нанесе на организма. Но е важно отбелязването на подобни необичайни симптоми, защото от една страна това може да бъде първи сигнал за заболелия, че трябва да се самоизолира и да наблюдава здравословното си състояние с повишено внимание, но без паника. От друга страна, тези симптоми може би подсказват, че SARS-CoV-2 успява да засегне и централната нервна система, което би предизвикало неврологични увреди и това да допринесе за смъртта на най-тежко болните.

За тези опасности пишат учените в обзор [ref. 1], публикуван на 13 март в научното списание ACS Chemical Neuroscience. Те са подкрепени от опасения, изразени в друга обзорна статия [ref. 2], публикувана от китайски учени в края на февруари. В нея е описано, че ако коронавирусът наистина инфектира нервните клетки и особено тези в областта от мозъка, която контролира работата на сърцето и белите дробове - продълговатия мозък, то причинената увреда може да допринесе за “острата дихателна недостатъчност при пациентите с COVID-19”.

Епидемиологичните доказателства [ref. 3] подкрепят хипотезата, че невроните в продълговатия мозък могат да се заразят с SARS-CoV-2 и да допринесат за проблеми с дишането на пациента и потенциална смърт. Авторите на едно от проучванията обясняват, че времето, необходимо за преминаване на COVID-19 от първите симптоми до появата на затруднено дишане, обикновено е пет дни. След това пациентите са приети в болницата приблизително два дни по-късно, а ден след това се нуждаят от интензивно лечение. „Латентният период е достатъчен, за да може вирусът да навлезе и унищожи невроните в продълговатия мозък“, пишат те. 

Photo by Robina Weermeijer on Unsplash

Учените заключават, че всеки пациент, който прояви дори на пръв поглед леки неврологични симптоми, като загубата на обоняние и вкус, трябва да бъде разглеждан като човек, който е по-вероятно да развие тежки дихателни проблеми или да ги развие по-скоро. Това може да подпомогне решението на кои пациенти да се обърне по-голямо внимание и да се следят отблизо. Необходимо е неврологичните симптоми да бъдат отчетени както в началото на инфекцията, така и в края.

Някои изследователи са на мнение [ref. 4], че трябва да се правят аутопсии на починалите от коронавирус, като се обърне специално внимание не само на белите дробове, но и на мозъка. В момента такива почти не се правят поради опасността от зараза на патолозите и персонала, който е въвлечен, но те биха ни дали по-голяма яснота за пораженията, които новият вирус нанася на тялото.

 

Източници:

  1. Evidence of the COVID-19 Virus Targeting the CNS: Tissue Distribution, Host-Virus Interaction, and Proposed Neurotropic Mechanisms. ACS chemical neuroscience. 2020
  2. The neuroinvasive potential of SARS‐CoV2 may play a role in the respiratory failure of COVID‐19 patients. Journal of Medical Virology. 2020
  3. Clinical Characteristics of 138 Hospitalized Patients With 2019 Novel Coronavirus–Infected Pneumonia in Wuhan, China. JAMA. 2020 
  4. Lost Smell and Taste Hint COVID-19 Can Target the Nervous System. www.the-scientist.com

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.