Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Съществуват над 30 вида чубрица (Satureja sp.), като най-известни у нас са градинската чубрица (Satureja hortensis) и балканската чубрица (Satureja montana), известна още като зимна, планинска, дива или овчарска чубрица. 

Малко известен факт е, че чубрицата е добър помощник на страдащите от метаболитен синдром (инсулинова резистентност), поради многобройните си ефекти върху различни органи и системи, засегнати от състоянието. В тази статия ще разгледаме какви благоприятни ефекти оказва чубрицата върху организма и метаболизма ни.

Четете още в статията Каква е връзката между поликистозните яйчници, инсулиновата резистентност и безплодието.

Информацията е взета от обзора A Review of the Benefits of Satureja Species on Metabolic Syndrome and Their Possible Mechanisms of Action, 2015,  Journal of evidence-based complementary & alternative medicine. [ref.1]

 

Какво е метаболитен синдром

Метаболитният синдром е известен още под името инсулинова резистентност. Състоянието има пряко отношение към сърдечно-съдовите заболявания и засяга твърде много хора. Представлява съвкупност от нарушения на метаболизма.

За да бъде диагностициран някой със заболяването, то е нужно наличието на поне три от следните 5 характеристики:

  • затлъстяване в областта на корема (обиколка на талията ≥102 см при мъже и ≥88 см при жени),
  • триглицериди ≥150 mg/dL,
  • липопротеинов холестерол с висока плътност (HDL) < 40 mg/dL при мъже и < 50 mg/dL при жени,
  • кръвно налягане ≥130/85 mm Hg,
  • глюкоза на гладно ≥110 mg/dL.

Има 6 компонента на метаболитния синдром, които са свързани със сърдечно-съдовите заболявания: затлъстяване в областта на корема, атерогенна дислипидемия (образуване на плаки в кръвоносните съдове), повишено кръвно налягане, инсулинова резистентност със или без непоносимост към глюкоза, провъзпалително състояние и протромботично състояние (склонност към образуване на кръвни съсиреци).

Четете още в статията Билки за здраво сърце. Част 1.

Критичните последици от метаболитния синдром са развитие на захарен диабет тип 2, хипертония, дислипидемия и атеросклеротични съдови заболявания, особено заболявания на коронарните артерии.

Заседналият начин на живот, нездравословното хранене и генетичните фактори допринасят значително за развитие на заболяването.

При жените често инсулиновата резистентност е свързана и със синдрома на поликистозните яйчници (СПКЯ), който е честа причина за безплодие.

Четете още в статията Билките в помощ на зачатието: кои билки и добавки регулират цикъла при поликистозни яйчници.

 

Кои билки и лечебни растения може да подобрят състоянието ни при метаболитен синдром

Изследват се редица лечебни растения заради потенциала им да регулират различни аспекти от заболяването. Такива са:

  • сминдух (Trigonella foenum-graecum), горчив пъпеш или момордика (Momordica charantia) и кора от канела (Cinnamomum cassia) са изследвани за справяне с хипергликемията (повишена кръвна захар);
  • копър (Anethum graveolens), чесън (Allium sativum), розела (Hibiscus sabdariffa) и черница (Morus alba) са изследвани за техните хипотензивни (понижаващи кръвното налягане) и хиполипидемични ефекти (понижаващи липидите в кръвта).

С какво чубрицата е по-различна

Всички изброени по-горе билки имат своите ограничения и относително тесен спектър на действие, за разлика от чубрицата, която изглежда притежава цял арсенал от оръжия насочени конкретно към проявленията на метаболитния синдром и инсулиновата резистентност.

Тя притежава следните действия:

  • антиоксидантно,
  • контролира липидите в кръвта,
  • понижава кръвната глюкоза,
  • инхибира липидната пероксидация,
  • противовъзпалително,
  • аналгетично (обезболяващо), 
  • антипролиферативно,
  • против диария,
  • отпуска кръвоносните съдове (вазорелаксантно),
  • противогъбично и антибактериално,
  • антивирусно,
  • спазмолитично,
  • антикоагулантно действие (против съсирване на кръвта).

В следващите редове ще разгледаме някои от тях по-подробно.

 

Антиоксидантни свойства на чубрицата

Според няколко проучвания чубрицата притежава забележителна антиоксидантна активност, т.е. неутрализира свободните радикали. Вероятно това се дължи на веществата, които съдържа: тритерпеноидни, карвакролови, танинови, стероидни и флавоноидни компоненти.

Четете повече в статиите Какво представляват свободните радикали и антиоксидантите и Какви са ползите от антиоксидантите за здравето и кои храни са най-богати на тях.

Чубрицата може да понижи нивото на кръвната захар

Някои изследвания са установили, че чубрицата може да понижи нивото на кръвната захар, когато то е прекалено високо (хипергликемия). Предполага се, че роля за това играе антиоксидантната активност на билката. [ref.2]

 

Способност на чубрицата да понижава липидите в кръвта

Няколко проучвания показват, че чубрицата може да понижи нивата на лошия холестерол (LDL) и триглицеридите в кръвта, като същевременно да повиши нивото на добрия холестерол (HDL).

Три основни вещества в растенията от семейството на чубрицата - Lamiaceae, потискат синтеза на холестерол: изопропаноиди, карвакрол и тимол.

 

Противовъзпалително действие на чубрицата

Противовъзпалителното действие на чубрицата може да се дължи на наличието на флавоноиди, стероиди и танин, тъй като те имат противовъзпалително и обезболяващо действие.

Друга причина може да е антиоксидантният ефект на чубрицата, който неутрализира образуващите се по време на възпаление свободни радикали. Също така, флавоноидите могат да потискат освобождаването на хистамин и експресията на провъзпалителни цитокини в клетките мастоцити. 

чубрица

Противоракови свойства на чубрицата

Според изследване от 2016 г., етеричните масла от два вида чубрица - S. thymbra и S. parnassica проявяват значителни антиоксидантни и антипролиферативни действия (потискат размножаването на раковите клетки), главно поради техните основни компоненти: карвакрол и тимол. [ref.3]

Друго проучване е установило, че тези вещества проявяват множество други полезни биологични активности: антимикробни, диуретични, анти-HIV-1, против диария.

Много често биологичната активност на билковите продукти се приписва на най-доминиращите компоненти. Въпреки това, ефектът от растителните продукти в резултат от синергията на всички компоненти, присъстващи в растението, може да бъде по-значителен от активността на всеки отделен компонент. А реакцията на организма към екстракта не е същата като реакцията към отделните компоненти и това трябва да се има предвид при употребата на билки за лечение.

 

Как да използваме чубрицата

Има различни начини, по които можем да използваме чубрицата.

За чай (настойка): листата се заливат с вряла вода и се оставят да се запарят за 2 до 15 минути в зависимост от вашия вкус, след което се прецежда и се пие.

За приготвяне на отвара: листата се заливат със студена вода, която се оставя на котлона да заври. Вари се 15 до 30 минути, след което се прецежда.

Мацерация: листата от чубрица остават в студена вода за няколко часа, за да извлекат активните съставки, след което се прецежда.

В кухнята: чубрицата чудесно допълва ястия от риба, мезета от сурови зеленчуци, яхнии, сосове и много други.



Предстои чубрицата да бъде изследвана все по-задълбочено в качеството си на лечебно растение. А докато чакаме резултатите - какво по-вкусно от добрата стара циганска баница с олио, червен пипер и чубрица?

 

Източници:

  1. A Review of the Benefits of Satureja Species on Metabolic Syndrome and Their Possible Mechanisms of Action, 2015, Journal of evidence-based complementary & alternative medicine
  2. Plasma glucose lowering effect of the wild Saturejakhuzestanica Jamzad essential oil in diabetic rats: role of decreased gluconeogenesis, 2009, Pak J Biol Sci
  3. Antioxidant and Antiproliferative Properties of the Essential Oils of Satureja thymbra and Satureja parnassica and their Major Constituents, 2016, Anticancer Research

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.