Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Гръбначни изкривявания при деца и възрастни - какво да правим

Деформациите на опорно-двигателния апарат са сред най-честите причини за посещение на докторския кабинет в детска възраст. Особено сериозен проблем [ref.1] представляват гръбначните изкривявания и неправилната стойка. Причините за тяхната все по-притеснително увеличаваща се поява се коренят най-вече в начина на живот на съвременните деца и техните семейства. Липсата на движение заедно с дългия престой в поза седеж водят до сериозни деформации. 

Гръбначният стълб има нормални извивки

Гръбначният стълб има нормални извивки

Гръбначният стълб е изграден от много прешлени, които се държат заедно от ставни връзки и мускули. Между прешлените се намират меки “възглавнички”, наречени междупрешленни дискове, чиято роля е да поемат вибрациите при движение и да пречат на триенето между прешлените. По-подробно за анатомията на гръбначния стълб може да прочетете тук [ref.2]

Гръбначният стълб следва нормални извивки, които позволяват разпределението на тежестта по протежението му да бъде равномерно. По този начин той действа като еластична пружина и по този начин се увеличава устойчивостта му и подпомага трите основни движения - огъване напред и назад, наклоняване на двете страни и усукване около надлъжната му ос. Физиологичните извивки биват две лордози (изпъкнали напред) и 2 кифози (изпъкнали назад), оформящи двойна S-образна извивка и отговарящи на съответните сегменти от гръбнака:

  • шийна извивка - още известна като цервикална лордоза. Тя е във вентрална посока (напред) 
  • гръдна извивка - позната и като торакална кифоза. Тя е в дорзална посока, т.е назад
  • поясна извивка - още лумбална лордоза
  • кръстна извивка - последната извивка на гръбнака, наричана още сакрална кифоза

Защо е важна профилактиката на гръбначни изкривявания при децата

Защо е важна профилактиката на гръбначни изкривявания при децата

Тук е моментът да обясним как се формират нормалните извивки. Това ще ни помогне да разберем защо децата са особено податливи на гръбначни изкривявания.

По време на вътреутробното развитие и за кратък период след раждането бебето има само една  първична кифотична извивка, която ще даде началото на гръдната и кръстната извивки. Тя е свързана със сгънатата позиция в утробата на майката. Всъщност гръбнакът в този период наподобява буквата “С” и е огънат в посока назад. Другите две извивки - лордотични (в посока напред), започват да се формират, когато бебето започне да вдига главата си и да ходи. Тяхното формиране е постепенно и завършва с края на растежа и обособяването на “зрелия гръбнак”. Поради това те са много неустойчиви при децата и правят гръбначния стълб им особено податлив на нефизиологични изменения в детска възраст. Гъвкавостта на ненапълно оформения гръбначен стълб при децата може лесно да доведе до изкривяване  дори в отговор на неща като неправилна стойка или спазми на мускулите наоколо. Това обяснява необходимостта от профилактика на гръбначните изкривявания в детска възраст и необходимостта от редовно движение.

Какво представляват гръбначните изкривявания

Какво представляват гръбначните изкривявания

Гореописаните S-образни извивки са естествени тогава, когато отговарят на определени норми. Ако те са по-големи или по-малки от тях, тогава говорим за абнормална извивка или изкривяване. Освен лордозата и кифозата, които описват изкривяванията в предно-задна посока, изкривяване може да се получи и настрани - него наричаме сколиоза. Някои примери за изкривявания са:

  • Гръдна кифоза - когато извивката в гръдната област стане твърде голяма. Позната е още като “кръгъл гръб”;
  • Гръдна хипокифоза - при нея извивката в гръдната област не е достатъчно голяма и тогава говорим за “плосък гръб”;
  • Гръдна лордоза - тук става дума за “вдлъбнат гръб”. Характерно е, че гръдната извивка е обърната и насочена в предна посока към гръдния кош.

Как се образуват изкривяванията и на какво се дължат

Как се образуват изкривяванията и на какво се дължат

Повечето гръбначни деформации започват като т.нар неструктурни или функционални изкривявания [ref.3]. Изключение правят вродените гръбначни малформации. При функционалните изкривявания не се наблюдава промяна в телата на прешлените. Тези изкривявания се дължат обикновено на неправилна стойка и на неправилно разпределена мускулна сила. По дефиниция такива кривини се връщат в нормално положение, когато индивидът застане в правилна поза или легне. Дори и когато неправилната стойка се е превърнала в навик или пък има редовно асиметрично и прекомерно натоварване (като от училищната раница), обикновено този тип изкривявания са обратими чрез изграждане на правилни навици и подходящи упражнения, които могат да бъдат предписани от физиотерапевт.

Функционалните изкривявания могат да преминат в структурни тогава, когато останат нетретирани и не се работи върху тях. Тогава говорим за придобити структурни изменения. За разлика от неструктурните изменения при тях има загуба на гъвкавост в определен сегмент от гръбнака. Те могат да се се развият и вследствие на вродени деформации (конгенитални).

Вродените деформации могат да бъдат неправилна форма на прешлените, срастване между тях или отделяне и др. Характерно за тях е, че водят до изкривявания, които се влошават с растежа на детето. Все пак в някои случаи, ако се вземат навременни мерки, то дългосрочният ефект може да бъде намален. 

Други гръбначни проблеми при деца

Други гръбначни проблеми при деца

  • Спондилолиза - тези две състояния са най-разпространената причина за болки [ref.4] в долната част на гърба при деца над 10-годишна възраст. Появяват се обикновено при активно спортуващи деца. Сондилолизата представлява дегенерация на междупрешленните дискове и се дължи обикновено на повишен стрес върху тях поради натоварване и генерирането на множество микротравми, които с времето водят до износването им. Спондилолизата може да бъде свързана и с вродени скелетни аномалии или сколиоза. 
  • Спондилолистеза - тя се развива в следствие на спондилолизата при продължителен биомеханичен стрес и липса на мерки. Поради намаляване устойчивостта на гръбнака е възможно някои прешлени да се приплъзнат един спрямо друг и да доведат до сериозни усложнения. Това състояние може да наложи хирургическа намеса.

Разбира се съществуват и други гръбначни аномалии, които се срещат при деца, но те не са обект на настоящата статия. 

Кога да потърсим лекарска помощ

Кога да потърсим лекарска помощ

Необходима е консултация с педиатър специалист в областта, когато детето ни:

  • започне да придобива странични извивки на гръбнака
  • започне да придобива необичайно закръгляне в областта на раменете
  • започне да придобива асиметрия в раменете или таза
  • изпитва необичайна болка в гърба

Лечим ли е проблемът

Лечим ли е проблемът

Плуването е спорт, който профилактира гръбначните изкривявание, като спомага правилното развитие на гръдния кош и гръбначния стълб. Това не е гаранция, че няма да възникне изкривяне, разбира се. Оказва се, че при по-гъвкавите деца гръбначните изкривявания са по-често срещани. За това освен периодични профилактични прегледи, при съмнение за такъв тип проблем, трябва да се потърси консултация с ортопед и съответно физиотерапевт.

Прогнозата зависи много от това колко сериозни са гръбначните малформации и от това каква е първопричината за тях. Все пак повечето деца си възвръщат правилните извивки на гръбнака. Поради това е необходима профилактика, поставяне на правилна диагноза и подходящо лечение. 

 

Източници:

  1. Screening and Early Identification of Spinal Deformities and Posture in 311 Children: Results from 16 Districts in Slovakia. Rehabilitation Research and Practice, 2019
  2. За болките в кръста, ролята на мускулите и лечението
  3. The transformation of spinal curvature into spinal deformity: pathological processes and implications for treatment. Scoliosis, 2006
  4. Back pain and scoliosis in children: When to image, what to consider. Neuroradiology Journal, 2017

 

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.