Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Сред всички лекарства, които вдъхват надежда за лечение на COVID-19, тези дни внимание привлече един подход, който е бил използван още преди 100 години: терапия с конвалесцентна плазма или с други думи - кръвна плазма от пациенти, които вече са преболедували вируса и са изградили антитела срещу него.
Кръвната плазма на практика е кръвта, лишена от клетките в нея и представлява около 55% от обема на цялата кръв. В нея се намират различни неорганични и органични вещества, като там са и антителата - специалните белтъчни молекули, част от имунната защита, които откриват и разпознават нашествениците в организма.
Вливането на конвалесцентна плазма е било използвано по времето на пандемията от Испански грип през 1918 г., когато смъртността се понижила с 50% при лекуваните с плазма. Данните са от мета-анализ [ref. 1] публикуван през 2006 г.
Надеждата се основава на това, че изработените антитела от организма на преболедувалия, биха подпомогнали значително имунната система на критично болните пациенти, като по този начин понижат тежестта на заболяването и подобрят шансовете за оцеляване.
На 24 март Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) даде зелена светлина [ref. 2] за използването на плазма при критично болни пациенти. Същият ден болниците “Маунт Синай” обявиха [ref. 3] на официалната си страница, че предвиждат още същата седмица да започнат процедура, наречена плазмафереза, която се състои във вливане на антитела от преболедували пациенти в такива, които в момента се борят за живота си, с надеждата, че тези антитела в състава на плазмата ще неутрализират коронавируса.
За да се осигури безопасността, дарената от преболедували COVID-19 плазма ще бъде обработена и пречистена, преди да бъде влята в кръвообращението на критично болните пациенти. Тази процедура по пречистване не изисква допълнителни проучвания, тъй като е обичайна практика при преливане на кръв.
За да бъде взета плазмата от донорите, те ще трябва да отговарят на определени критерии - да са дали положителен тест за вируса, когато са били болни, вече да са оздравели, да не са имали симптоми в продължение на 14 дни, сега тестът им за вируса да е отрицателен и да имат високи нива (наречени титри) на антитела срещу вируса.
След това хората, които отговарят на изискванията, ще бъдат изпратени в кръвни центрове, за да дарят плазма. Процедурата е подобна на даване на кръв, с изключение на това, че кръвта, изтеглена от пациента, се пуска през машина за извличане на плазмата, а след това червените и бели клетки се връщат в донора. Кръвта тече от едната ръка, минава през машината и се връща обратно в другата ръка. Процесът обикновено отнема 60 до 90 минути и може да даде достатъчно плазма за лечение на трима пациенти.
Наскоро е създаден и тест, който открива антителата срещу вируса в кръвта на пациента. Той се основава на широко разпространената техника в имунологията ELISA и е важен за плазмаферезата.
Според един от създателите на теста, д-р Флориан Крамър [ref. 4], той е много чувствителен и специфичен, което позволява откриването на антитела в човешката плазма или серум три дни след появата на симптомите.
Трябва да се има предвид, че от всички медикаменти и способи за лечение, само ваксината може да осигури траен имунитет. Вливането на плазма с антитела само би подпомогнало имунната защита на заразения пациент, но не и да му осигури траен имунитет.
Предстои да се определи каква е ефективната доза и колко пъти да бъде вливана плазма на тежко болните от коронавирус, за да се постигне желаният резултат. Също така, моментът от развитието на болестта би имал значение, защото ако е твърде късно, антителата няма как да помогнат.
Необходимо е да се оцени и рискът [ref. 5] от вливането на донорска плазма, тъй като в някои случаи това може да доведе до тежка реакция от страна на организма, като алергична реакция или увреда на белия дроб.
