Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

сжин тоник

Джин тоник - любима напитка, която спокойно можем да наречем един от символите на топлите летни вечери, изпълнени с широки усмивки и приповдигнато настроение в присъствието на добра компания. А това е само най-простата вариация на това освежаващо питие - с малко въображение можем да му прибавим чудесни нотки на разнообразие и вкус и в края на статията ще намерите няколко оригинални идеи за лесни коктейли с джин. А дотогава - нека се обърнем към любопитните и по-малко познати факти за историята и ползите на джина.

Откъде произлиза джинът

Като национална напитка на британците, лесно може да си помислите, че джинът произхожда оттам. Но това не е съвсем така. Оказва се, че напитката има по-дълга история.

Официално за откривател на джина се смята Франсиско Силвиус, лекар от Лайденския университет в Холандия. Той пръв описва получаването на напитката през 17-ти век чрез дестилиране на ферментирали зърнени култури, по-точно на малцово вино, към което по време на процеса се добавят “плодчета” от обикновена хвойна. Тя има силно ароматизиращи и лечебни свойства, а получената напитка той употребявал като лекарство предимно при бъбречни проблеми. Нарекъл ликьора на хвойната - джинивър (на латински хвойна е Juniperus). 

Въпреки че традиционно неговото име се споменава като откривател на джина, има различни свидетелства, които сочат, че още преди това високоалкохолни дестилирани напитки с плодове хвойна са били добре познати като медицинско средство [ref.1]. Например, по време на Черната смърт, опустошителната епидемия от бубонна чума, която се е разпространила из Европа в средата на 14-ти век, е съществувало вярване, че дестилирани напитки с хвойна помагат срещу заболяването. Провади тази причина те са били силно популярни.

И все пак - как джинът такъв, какъвто го познаваме стига до англичаните и до нас? Още преди раждането на Франциско Силвиус, нидерландците са произвеждали големи количества джинивър и са търгували с него. През 17-ти век, по време на войните, английските войници в ниските земи наричат джинивъра “нидерландски кураж”. Те съкращават името на напитката на джин и донасят новия вкус в родината. След това индустрията за производство на джин процъфтява и се заражда известният ни лондонски джин.

Ами тоникът?

Заслужава си да споменем накратко и за историята на тоника - все пак той е половината от напитката джин тоник, а и неговият произход също е свързан с лечебните му свойства.

Тоникът е безлкохолна напитка и съдържа вещество, наречено хинин [ref.2], на което се дължи и горчивият му вкус To e алкалоид, който се намира в голямо количество в кората на хининовото дърво.

Исторически тоникът се е използвал за профилактика и лечение на малария. Така възниква и напитката джин тоник  - когато британските войници са изпратени в Индия да я колонизират, те е трябвало да приемат тоник срещу малария. За да го направят по-вкусен, те започнали да го смесват с джин. 

Днес в тоника има много по-малко хинин, но продължава да се консумира заради специфичния си нагарчащ вкус.

Защо хвойна

Хвойна

Обикновената хвойна (Juniperus Communis) е храст или невисоко дърво, различни части от което намират приложение в традиционната медицина. Използват се иглиците, носещите клонки и “плодчетата”, които ботанически представляват шишарки и е неправилно да се наричат така. За простота в статията се реферира към тях като “плодове”. 

От хвойната се извличат много биологично активни вещества, на които се дължат фармакологичните ѝ свойства, сред които апигенин, лутин, кверцетин, кумарини, дитерпеноиди и др. 

Хвойна при проблеми с уринарния тракт

Обикновената хвойна, както и някои нейни близки родственици, се използва при проблеми с уринарния тракт. Листата ѝ съдържат някои антибактериални терпени. Освен това те имат и диуретични свойства (повишават уринирането), както и някои други съединения, които се откриват в екстракти от растението.

Етерично масло от хвойна - лек при ревматизъм

Освен “плодчетата”, които могат да се приемат или под формата на сироп, или чрез директно сдъвкване и поглъщане в точно определена от фармацевт или лекар доза, етеричното масло на хвойната също има добре изразени свойства. Известна е употребата му при ревматични болки, когато то се прилага външно (разредено в базово масло) чрез втриване.

Четете още Ароматерапия - как сами да приложим тази практика от древността

Ревматизъм

Етеричното масло е много популярно и в парфюмерийната промишленост. То е съставна част и на много ароматизиращи препарати поради приятния си аромат и свойството да неутрализира неприятните миризми. 

Други лечебни свойства на хвойната

Хвойната се употребява още при: [ref.3]:

  • кожни раздразнения и заболявания
  • проблеми с храносмилането, подуване и тежест
  • малария
  • вирусни, гъбични и бактериални инфекции и др.

Приложение на хвойната в кулинарията

Хвойната е много популярна подправка сред изявените готвачи и разбирачите. Тя може да се употребява по няколко различни начина.

Използва се при опушването на месо и риба. Добавете към огъня няколко клонки от нея и ще се изненадате от приятния резултат.

“Плодчетата” могат да се добавят към гозбите за сладникав и леко тръпчив привкус.

Не на последно място хвойната се добавя към марината за едър дивеч при неговото консервиране.

Идеи за коктейли с джин

Джин

Както обещах, ще завърша статията с няколко лесни идеи за коктейли, съдържащи джин, които помагат освежаването в летните жеги, независимо дали сте на плажа, доработвате на терасата като мен в неделя вечер или пък сте на градинско парти с близки приятели. Ето ги и тях:

Коктейл Гимлет с бъз

Чудесна комбинация, ако сте в настроение за по-сладникав вкус. Необходими са ви:

50 мл джин

20 мл концентриран сок от бъз

30 мл сок от лайм

Напитката е много освежаваща, а и позволява да извлечете ползи и от сиропа от бъз. При желания за не толкова концентрирано питие, просто добавете малко тоник или газирана вода

Коктейл Джин фриз

За почитателите на по-стипчивите вкусове. За коктейла трябват:

50 мл джин

25 мл лимонов сок

1 ч.л. пудра захар

100 мл газирана вода

лед

Разбийте в шейкър всички съставки без газираната вода. Нея добавете на накрая и сервирайте с резенче лимон. 

Коктейл джин с краставица

Много проста, но и много разхлаждаща комбинация е следната:

50 мл джин

100 мл тоник

20 мл сок от лайм

4-5 броя тънки лентички от краставица

Спирам дотук с рецептите, окуражавайки всеки да експериментира смело. Например, няколко стръка мента биха се вписали чудесно и в трите коктейла по-нагоре. За красота бихте могли да добавите и няколко горски плодчета, но всичко това е въпрос на избор. Тайната е да балансирате добре вкусовете, независимо на каква комбинация се спрете. 

А най-важното е да не забравяте да консумираме джина, както и всякакъв друг алкохол умерено. Особено през лятото е важно и да приемаме достатъчно други течности с алкохола, за да не рискуваме да се дехидратираме допълнително.

Източници

  1. История на джина
  2. Quinine, an old anti-malarial drug in a modern world: role in the treatment of malaria. 2011, Malar J
  3. A Phytopharmacological Review on a Medicinal Plant: Juniperus communis., 2014, International scholarly research notices

 

За автора

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.