Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Гъбичката Candida под електронен микроскоп. Credit: Edgerton Lab, State University of New York at Buffalo

Гъбичните заболявания се считат за сериозен здравословен проблем особено при хора с отслабен имунитет. Най-широко разпространената [ref.1] такава инфекция е кандидозата, още известна като кандидозен колпит и млечница. Тя се причинява от гъбички от рода Candida и се развива само при определени условия. Има високорискови фактори, които водят до инфекция с кандида, като към тях спада и приемът на антибиотици. 

Какво представлява кандидозата

Candida е род гъбички, някои представители на който могат да предизвикат заболяването кандидоза при човека. Candida albicans е най-срещаният патогенен вид, но въпреки това напоследък често се изолират и други представители [ref.2] на рода, като C. glabrata, C. tropicalis, C. parapsilosis, C. krusei, C. famata, C. guilliermondii и C. lusitaniae, най-вече при имунодефицитни хора, страдащи от СПИН. 

Заедно с други микроорганизми, този вид гъбички нормално е част от човешката микрофлора. Те живеят в храносмилателния тракт, кожата и влагалището, без това да причинява появата на инфекции и неприятни симптоми. Понякога обаче, при определени обстоятелства, може да се промени тяхната естествена среда и това да създаде условия, в които гъбичката кандида да започне усилено размножаване. В тези случаи може да се развие кандидоза, като при липса на лечение е възможно нейното преминаване в инвазивна кандидоза, което е животозастрашаващо състояние.

Кои части от тялото може да засегне

Частите от тялото, които могат да бъдат засегнати включват:

  • Устата - често тогава заболяването се нарича млечница. Засяга влажните места около устните, езика, вътрешността на бузите. Появяват се белезникави налепи по лигавицата

Кандидоза на езика при дете след прием на антибиотици. Credit: James Heilman, MD

  • Хранопровода - може да има затруднено преглъщане

  • Кожата - появяват се кожни зачервявания на места, където кожата се проветрява трудно и е влажна

  • Вагината - може да има парене и болка при полов контакт, необичайна секреция, сърбеж и болка в областта на влагалището и други. Вагиналната кандидоза рядко се пренася по полов път.

  • Вътрешните органи и кръвта - при това състояние гъбичките навлизат в кръвообращението, като достигат и инфектират вътрешни органи. Най-често се среща при новородени с поднормено тегло и хора със сериозно отслабен имунитет поради болест или поради агресивна терапия с медикаменти. При тях гъбичките може да навлязат в кръвния поток през хирургически рани, интубация и други. Това състояние се нарича инвазивна (дълбока) кандидоза е най-често срещаната болнична инфекция [ref.2].

Защо приемът на антибиотици често води до гъбични инфекции, включително кандидоза 

Човешката микрофлора, или микробиом, се състои от различни микроорганизми, които населяват кожата и лигавиците на носната и устната кухина, дебелото черво, влагалището, очите и др. Тяхната популация ги обитава постоянно, нарича се “нормална” микрофолофа и се различава по състав [ref.3] при отделните индивиди. Тя изпълнява различни функции. Има роля в храносмилането, метаболизма и имунитета и като цяло в последните години все повече се набляга на връзката между цялостното здраве на организма и наличието на “нормална” и балансирана микрофлора. 

Смесена колония на Candida albicans върху хранителна среда. Credit: Garnhami, Wikipedia

Нека вземем за пример вагиналната микрофлора. Нейният състав нормално е доминиран от един или два вида бактерии от рода на Лактобацилите [ref.4]. Тяхната роля е да създават леко киселинни условия във влагалището. По този начин те го защитават от навлизането на болестотворни микроорганизми. Също така тази среда е достатъчна, за да поддържа растежа на кандида гъбичките под контрол. Когато този фин баланс, поддържан от организма, се наруши поради въздействието на вътрешни или външни фактори, тогава се създават благоприятни условия за развитието на заболявания като кандидозата, поради засилено размножаване на гъбичките.

Причина може да бъде продължителната употреба на широкоспектърни антибиотици, които са били предписани за лечение на заболявания, причинени от определени бактерии, като например синузит, бронхит или цистит. Често антибиотиците унищожават не само болестотворните бактерии, а и част от “нормалните”. Така се стига до дисбаланс на микрофлората. В нашия примерен случай това може да доведе до намаляване на количеството лактобацили във влагалището. Това означава, че те няма да могат да поддържат киселинна среда там, което пък от своя страна е точната предпоставка за увеличаване растежа и намножаването на гъбичките от род Кандида. След това започва появата на симптоми и се развива кандидоза.

Какво да правим, за да предотвратим инфекция

Едно от основните неща, които трябва да знаем е, че при прием на антибиотици е желателно да се пият и пробиотици, а още по-добра е комбинацията от пробиотици и пребиотици (хранителни вещества за полезните бактерии). Те внасят големи количества от “добрите” бактерии и по този начин подпомагат поддържането на техния баланс. Често лекуващият ни лекар ще предпише и лекарства, които имат антимикотично (противогъбично) действие. Те се дават с цел превенция развитието на гъбични инфекции и трябва да се пият по предписаната ни схема. Никога не трябва да се прибягва до прием на антибиотици без лекарско предписание, защото това крие много рискове, включително развитието на антибиотична резистентност.

Credit: Reproductive Health Supplies Coalition on Unsplash 

Освен приема на антибиотици, има и други рискови фактори, които засилват вероятността от кандидоза, като промяната на нормалната среда вследствие на външни фактори. Добре е да спазваме някои прости хигиенни навици, които намаляват риска:

  • да се носи дишащо памучно бельо

  • да се сменя възможно най-скоро мокър бански

  • да се избягват твърде горещи вани или душове

  • да се използва специален интимен сапун, а не обикновен

  • да не се премиват кожата и влагалището

  • да не се носят твърде тесни панталони, които водят до изпотяване 

  • да се използват с повишено внимание общи басейни, сауни и обществени бани

Лечение на кандидозата

За да се започне лечение, е необходимо първо да се постави диагноза. Това обикновено става чрез взимане на секрет от засегнатото място и неговото изследване за наличие на гъбичката кандида. Въпреки това, положителните проби не винаги означават инфекция, тъй като кандида понякога представлява нормална част от микробиома, както споменахме по-горе. Необходимо е наличие и на съответната симптоматика за поставянето на диагноза кандидоза.

Credit: Hal Gatewood on Unsplash

Кандидозата в общия случай е податлива на лечение инфекция. Използват се различни противогъбични препарати, като точният начин на прием или прилагане се определя от засегнатото място. Необходимо е да се спазва стриктно курсът на лечение, назначен от лекар. В някои случаи е възможно гъбичките да се окажат резистентни [ref. 5]  към изписания медикамент и тогава трябва да се назначи друг. 

В заключение ще кажем, че е важно симптомите да не се пренебрегват и лечението да бъде навременно и адекватно, за да се избегне усложняването на обикновената инфекция до инвазивна кандидоза, тъй като тя е животозастрашаващо състояние.

 

Четете още:

Каква е разликата между бактерия и вирус и какво точно е клетката 

Какво трябва да знаем за херпеса

 

Източници:

  1. Candida albicans infection inhibits macrophage cell division and proliferation. Fungal genetics and biology: FG & B. 2012
  2. Candida Infections and Therapeutic Strategies: Mechanisms of Action for Traditional and Alternative Agents. Front. Microbiol., 2018
  3. Structure, function and diversity of the healthy human microbiome. Nature. 2012
  4. The vaginal microbiome: new information about genital tract flora using molecular based techniques. BJOG: an international journal of obstetrics and gynaecology. 2011
  5. Antifungal Resistance. www.cdc.gov/fungal/antifungal-resistance.html

 

За автора:

👩‍🔬 Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.