Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Какво трябва да знаем за тревожността

Тревожните разстройства са сред най-често срещаните проблеми на психичното здраве. Различните техни форми засягат около 20% от хората през някоя част от живота им, но често остават неразпознати и съответно нелекувани. Това се дължи основно на факта, че тревожността е чувство, което изпитваме всички ние в една или друга ситуация. Но за хората, които страдат от тревожно разстройство, тревожността е натрапчива и присъства постоянно в живота им. Те изпитват интензивно и нерационално притеснение и страх за ежедневни ситуации и е възможно често да имат епизоди на т.нар паник атаки.

 

what?  promiana

Какво предизвиква тревожността

Какво предизвиква тревожността

Появата на тревожно разстройство може да се корени на различни места. Някои предразполагащи фактори [ref.1] са:

  • Стрес, породен от здравословен проблем - съществуването на сериозно заболяване може да предизвика силен стрес за лечението или бъдещето ни;
  • Свързани заболявания - обратно, в други случаи тревожността може да бъде показателна за съществуващо заболяване. Например състояния, които се свързват с тревожност са: нарушения във функцията на щитовидната жлеза, синдром на раздразненото дебело черво, хронична болка, някои респираторни и сърдечно-съдови заболявания, диабет. Често става дума и за други психиатрични състояния като депресия;
  • Отказ от пристрастяващи вещества - като алкохол или дори някои медикаменти;
  • Травма - например стрес, причинен от фактори на околната среда, може да бъде причина за поява на тревожност. При децата това може да бъде насилие или злоупотреба с тях;
  • Генетична предразположеност;
  • Стрес - натрупването на малки стресови ситуации за продължително време (например на работното място) или силен стрес, причинен от голямо събитие, може да доведе до появата на тревожно разстройство.

Страдам ли от тревожност, какви са симптомите

Страдам ли от тревожност, какви са симптомите

Симптомите на тревожността могат да бъдат както психологични, така и физиологични

  • Лесна и бърза уморяемост
  • Нарушения в съня
  • Постоянно притеснение или страх
  • Ускорено дишане и пулс
  • Раздразнимост
  • Трудна концентрация
  • Трудно контролиране на притесненията

Ако някои от горепосочените симптоми се превърнат в част от нашето ежедневие за поне 6 месеца, то те могат да се свържат с тревожно разстройство. Необходимо е да потърсим лекарска помощ, когато притеснението или страховете, които изпитваме, започнат да пречат на нормалния ни живот и на социалните ни контакти. Не винаги те ще отминат сами, така че колкото по-рано потърсим такава, толкова по-лесно ще се излекуваме.

Какви видове тревожност съществуват

Какви видове тревожност съществуват

Тревожните разстройства имат различни прояви. Някои типове са:

  • Паническо разстройство - за него са характерни често повтарящи се панически атаки дори без да е налице истински застрашителна причина. Между епизодите на паника е обичайно да има постоянна тревога за следващия пристъп.  Това е най-често срещаното [ref.2] тревожно разстройство след фобиите.
  • Генерализирано тревожно разстройство - основната характеристика на това разстройство е прекомерното безпокойство и тревога за ежедневни ситуации. Често хората осъзнават, че притеснението им е по-голямо от обичайното и необосновано спрямо конкретна ситуация, но те не са в състояние да го контролират. Този безпричинен стрес интерферира и пречи на нормалния живот на човека и обикновено е съпроводен с физиологични симптоми като главоболие или болки в стомаха. 
  • Специфични фобии - фобиите представляват силен и ирационален страх, предизвикан от нещо конкретно. Пример са фобия от летене, от високи мостове, от паяци или пък от нови места. Какъвто и да е причинителят, фобиите ни карат да се чувстваме изплашени или дори вцепенени, когато той се появи, а понякога и само мислите за него ни карат да се чувстваме ужасени.  Макар и да осъзнаваме, че страхът, който изпитваме, е по-интензивен от необходимото, не е възможен контрол на емоцията. Често фобиите възникват [ref.3] в ранно детство или в юношеството. 
  • Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) - характерно за него е появата на повтарящи се натрапливи мисли, известни като обсесия. Пациентите изпитват невъзможност да ги овладеят, макар да не желаят тяхното присъствие.  Тези мисли и идеи пораждат нервност и тревога и това води до т.нар компулсии. Това са често ирационални действия или мании, които индивидът има нужда да изпълнява, защото вярва, че така ще “изгони” нежеланите мисли. Често срещани обсесии са необходимост от симетрия, тревога от замърсяване, тревога от агресивни изблици и др. Примери за компулсии са прекомерно подреждане, чистене или изпиране. Понякога хората, страдащи от ОКР прекарват по няколко часа на ден, фокусирани върху обсесиите си.
  • Посттравматичен стрес - тук говорим за последиците от изживян силен стрес. Например: неочаквана загуба на близък човек, терористичен акт, природно бедствие, война и др. Нормално е такова събитие да предизвика силен емоционален отговор, но повечето хора се възстановяват след определено време. При други силната тревога и депресия могат да останат за месеци или дори години. Тогава става дума за посттравматичен стрес. Жените са два пъти по-склонни да развият такава травма от мъжете. Често тя върви с други заболявания като депресия, склонност към злоупотреба с вещества или други тревожни разстройства.

Кога да отидем на лекар

Кога да отидем на лекар

  • Ако мислим, че тревожността ни може да е свързана с друго заболяване,
  • Ако имаме други проблеми на психичното здраве,
  • Ако изпитваме постоянна тревога, която пречи на връзките ни, социалните контакти, на работата ни или други части от живота,
  • Ако изпитваме страх или тревожни мисли, които не можем да контролираме,
  • Ако имаме самоубийствени мисли.

Как и ще се справим ли с тревожността

Как и ще се справим ли с тревожността

Проблемът с тревожните разстройства е, че тези състояния често остават неразпознати и пациентите живеят с тях за дълъг период от време. Добрата новина е, че като цяло те са високо податливи на лечение. В зависимост от тежестта на проява може да се наложи да посещаваме терапия при специалист, да приемаме медикаменти или комбинация от двете. Също така бихме могли да се почувстваме по-добре, ако отделяме повече време за дейности, които ни доставят удоволствие и ни успокояват - посещение на класове по рисуване или пеене, йога, спортни дейности или каквото обичаме да правим. Дори и това да е просто прекарване на време с най-близките ни хора. 

Четете още:

Как да се справим с безсънието 

Синдром на Капгра: когато си мислим, че някой друг се представя за наш близък

Как да помогнем на детето си с тревожността

Следродилната депресия - какви са симптомите, колко време продължава и как да излезем от нея

Източници:

  1. Generalised Anxiety Disorder (GAD), NCBI, 2020

  2. Epidemiology of anxiety disorders in the 21st century. Dialogues in Clinical Neuroscience, 2016

  3. Как да помогнем на детето си с тревожността

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.